„Анатомия на настроението.“

Тревожността

В последните години тревожността е обявена за чумата на 21 век. Днес тревожността в определена степен вече стана норма и почти всеки човек живее под някаква форма на напрежение.

За съжаление нашите клиенти в Психология и психотерапия „Инсайт“ идват при нас вече със соматични прояви на тревожността.

Какъв е прага на тревожност зависи от нашия минал преживян опит, нагласи и възприятия, очаквания за бъдещето, както и от начина на мислене, лични убеждения и физиология. Тревожността често става несъзнателно като лоша спътница водеща до психосоматични прояви.

Всичко започва от повишени нива на стрес.

Началото на психологичното страдание започва като емоционално напрежение и в крайна сметка го преживява тялото.

Емоции като гняв, разочарование, отчаяние, скръб в съчетание с песимизъм водят до физиологичен дисбаланс. Тогава в мозъка прозвучава сигнал за тревога, задействаща реакция на стрес. Дълго време в състояние на стрес психиката изпитва невъзможност за справяне с неприятните емоции и последващите ги мисли. Това състояние се нарича дистрес. В организма започват да се проявяват промени, които в началото са трудно проследими и тревожността става хронична.

Физиология на тревожността

Амигдалата, или бадемовидното тяло, представлява набор от ядра в лимбичната система, разположени дълбоко в медиалния темпорален дял на мозъка. Това е центърът, в който се обработват или складират спомените за различни емоции. На практика амигдалата преживява емоциите още преди съзнателно да мислите за тях. Повтарящото се задействане на реакциите на стрес кара амигдалата да реагира на предполагаеми заплахи, което отново стимулира реакции на стрес и отново я задейства. Получава се порочен кръг, защото амигдалата подпомага създаването на имплицитни/скрити спомени, които не могат да бъдат съзнателно разпознати. Тези имплицитни спомени стават все по чувствителни, със все повече картини на страх и по този начин мозъкът е в непрекъснато състояние на тревожност.

Когато това се получи обикновено субективните възприятия нямат нищо общо със случващото се наоколо. В същото време хипоталамусът, който играе изключително важна роля за създаването на ясни, съзнателни спомени за действително случили се събития се изтощава от реакциите на стрес в тялото. Кортизолът и другите глюкокортикоиди отслабват синапсите в мозъка и потискат образуването на нови.

Когато хипоталамусът отслабне, става много по трудно да се произвеждат нови неврони и по този начин да се произвеждат нови спомени. В резултат на това болезнените, предизвикващи страх преживявания, които чувствителната амигдала е записала се програмират под формата на имплицитни/ несъзнателни спомени, а в същото време отслабеният хипоталамус не успява да запише нови експлицитни спомени.

Когато този омагьосан кръг продължи достатъчно дълго се оказва, че човек няма ясни реални спомени, които да открие като причина за безпокойството, но има съвсем ясно усещане, че се случва нещо ужасно или нещо лошо го очаква в бъдеще. С времето хората започват да се чувстват напрегнати и несигурни без да осъзнават причината за това. Реално биохимичните промени могат да изиграят роля в психологическите промени.

Често моите клиенти казват: „Искам да стана човекът, който бях преди“.

Моят отговор е винаги един и същ: „Няма как да бъдеш предишния човек, но можеш да бъдеш различен, този, който съзнателно избереш да бъдеш“.

В практиката си с хронично тревожните хора търся смисъла на техните преживявания. Причините довели до състоянието могат да бъдат многобройни, а отношението предаващо значение на събитията се крият в характера на отделната личност. Първите стъпки след разбиране на състоянието са свързани с физиологията на настроението и започване на обратни физиологични процеси.

Тревожността се лекува със щастие, но то се оказва трудна задача за мнозина.

Когато дълго време се чувствате под напрежение, стрес и затормозяващи мисли обърнете се към своите потребности. Огледайте се в живота си и се опитайте реалистично да прецените какво ви е „дошло до гуша“. Попитайте най- близките си хора в обкръжението, какви според тях са вашите проблеми.

Опитайте поне веднъж на ден да правите нещо приятно за тялото си, за психиката си или да направите неща значимо за някой друг човек. Поспрете за момент и си кажете, че няма по важно нещо от здравето и се опитайте да пренаредите приоритетите си свързани с ежедневието. Опитайте да погледнете живота си тук и сега. Попитайте себе си – какъв е живота ми в действителност? Дайте си сметка за емоциите и мислите си, бъдете честни със себе си.

В началото правете най- необходимите неща, само онези, които чувствате, че може да отделите време и енергия. Ако ви е трудно да заспите вечер, не бързайте с лекарствата, докато не сте опитали всичко друго- от хомеопатия до билки.

Погрижете се за психологическото си здраве.

Поговорете с някой приятел за тревогите си, ако не можете да се доверите обърнете се към психолог. Професионалната обратна връзка ще ви даде яснота, ще облекчи напрежението и ще намали тревогата. Позволете си да бъдете слаби. Кажете си, че е време за промяна. Намерете любими песни, които асоциират спомените ви. Поплачете или се порадвайте. Потанцувайте с болката, след това с благодарността, след това със себе си. Направете добро, помогнете на някой човек или животно. Общувайте с другите и си спомнете кои са позитивните хора в живота ви. Това ще ви помогне да излезете от вътрешния омагьосан кръг на тревожността.

Опитайте да си казвате мотивиращи думи, посетете семинар за Себепознание или за личностно развитие.

Уволнете задушаващите ви ограничения.
Погрижете за тялото си.

Намерете вашият начин за движение- гимнастика, йога, бягане, фитнес или друго. Направете детокс, пречистване или здравословно меню, което да даде енергия на тялото. Излизайте сред природата. Грижата за тялото ще ви помогне да изчистите токсичните мисли и емоции.

Ако чувствате, че нямате сили или желание да правите тези неща, помолете някой близък, който ви познава добре да ви изготви седмична психофизиологична програма, която да спазвате. Опитайте, поне за месец като не спирате да си задавате въпроса- „как да бъда щастлив поне един час на ден“.

Ако не успеете консултациите със специалист ще ви насочат. Направете поне един час седмично част от промяната си.

Психолог, психотерапевт, лекар могат да бъдат ваша опора в даден момент от живота ви. Те ще ви помогнат с индивидуален подход и ще бъдат вашия доверен партньор в промените. Защото животът си заслужава да се преживява по най- достойния за нас начин!

С уважение: Виктория Богданова, психолог и психотерапевт
За да се свържете с мен позвънете на тел. 0879/464 325 или ми напишете имейл на insait.ipm@gmail.com

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к."Лазур", ул."Калофер 29", бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 - 17:00

Форма за контакт

Разрешение

1 + 3 =

Запази своя час