„Баба е вече звездичка на небето.“

Как да посрещнем въпросите на детето за смъртта –
съветите на психолога

Понякога идва ден, в който неизбежното се случва и трябва да съобщим на детето си лошата новина, че негов близък е починал. Ако сте загрижени за това как ще протече разговорът, колко открити трябва да сте, какво може и какво не може да знае детето – не сте сами! Много родители се обръщат към мен с призива: „Не знам как да му го кажа – дали няма да го травмирам? Дайте ми съвет!“ В работата си като психолог често ми се налага да въвеждам в разговорите с детето за първи път концепцията за смъртта, нейната неизменност, нашата тленност, липсата на чудодейни лекарства, както и да преобръщам смъртта от дългогодишна тема-табу в семейството – в дълбоко емоционален и сплотяващ членовете му ритуал. Това е процес, от който може да се възползвате, ако изпитвате затруднения във изказването на чувствата и мислите пред детето си в момент на криза или имате нужда от насока на психолог за това как да му съобщите за нечия смърт – в такъв случай не се колебайте да се свържете с мен, за да можем заедно да отработим трудната за Вас ситуация.

В подкрепа на вас, родителите, реших да подбера най-честите въпроси, които са ми задавали децата относно смъртта и ви предлагам в кратък отговор как можете да им отвърнете, без да изпитвате угризения или тревожност от естеството на разговора. Не забравяйте, че не сте сами и винаги можете да разчитате на помощта на специалист!

Въпрос: Какво значи че баба умря?

Отговор:(Ако позволим на децата да говорят с нас за смъртта, тогава можем да им дадем необходимата информация, да ги подготвим и да им помогнем, когато са разстроени. Важно е да се обръщаме към смъртта с истинското й име и да използваме глаголът „умира“, вместо смекчаващи заместители. Бъдете открити в комуникацията си с децата, защото те усещат, когато не сме искрени или говорим неща, в които не вярваме напълно.)

Въпрос: А кога ще се върне при нас?

Отговор: (Децата в предучилищна възраст обикновено виждат смъртта като обратима, временна и че никога няма да се случи на тях. Гледането на анимационни герои по телевизията, които се възстановяват като по чудо, след като са били смазани или разкъсани, укрепват тази идея. Нека знаят, че умрелият няма да се върне, кажете им го с прости думички, дори и да ви се наложи да го повтаряте често през дните напред. Децата се учат чрез повторения и така този факт ще укрепне постепенно в съзнанието им.)

Въпрос: Само бабите ли се качват на небето?

Отговор: (Може би е добре да се каже нещо подобно: – Баба е живяла дълго време преди тя да умре. Повечето хора живеят дълго време, но някои не. Очаквам ние двамата да живеем дълго време.“)

Въпрос: Ако баба е на по-хубаво място, защо плачем за нея?

Отговор: (Смесените послания са объркващи и могат да задълбочат опасенията и недоразуменията, които децата могат да имат за смъртта. Спокойното изявление „Сега той е щастлив и на по-хубаво място“, съчетано със сълзи, може да остави децата объркани. Те гледат към възрастните за знаци и ролеви модели как да се държат в определени ситуации. Бъдете автентични и открити в чувствата и мислите си.)

Въпрос: Нещо лошо ли направих?

Отговор: (Някои деца могат да видят смъртта като наказание, отправено лично към тях, особено ако починалият е техен близък: “Мама умря и ме остави, защото бях лош.” На децата може да се помогне да се справят с вината, като бъдат уверени, че винаги са били обичани и все още са. Може също да помогне, ако е възможно да се обяснят обстоятелства около смъртта.)

Въпрос: Няма ли да се събуди?

Отговор: (Някои деца объркват смъртта със съня, особено ако чуят, че възрастните споменават смъртта чрез един от многото евфемизми за сън: „вечна почивка“, „почивка в мир“, „вечен сън“. Това объркване може да накара детето да се страхува да си легне или да вземе дрямка.
По същия начин, ако на децата се каже, че някой, който е умрял, „си е отишъл“, кратките раздели могат да ги безпокоят. Ето защо е важно да се избягват думи като „сън“, „почивка“ или „заминава“, когато се говори с дете за смърт.)

Въпрос: Мамо, ти ще умреш ли?

Отговор: (Докато окончателността на смъртта не бъде напълно разбрана, детето може да осъзнае, че смъртта означава раздяла от родителите, а загубата на грижи е плашеща. Вероятно най-добрият начин да се отговори на този въпрос е задаването на уточняващ въпрос в замяна: „Тревожен си, че няма да съм тук, за да се грижа за теб?” Ако случаят е такъв, успокоителен и подходящ отговор би бил нещо подобно: „Не очаквам да умра дълго време. Очаквам да съм тук с теб. Ще се грижа за теб, докато имаш нужда от мен, но ако мама и татко умрат, ще има много хора, които да се грижат за теб.“)

Въпрос: Какво значи да си умрял?

Отговор: (Смъртта може да бъде направена по-разбираема, когато я обясняваме с липсата на познати житейски функции: когато хората умират, те спират да дишат, да ядат, да говорят, да мислят или да чувстват повече. Когато кучетата умират, те вече не лаят и не тичат; мъртвите цветя не растат и не цъфтят повече.)

Въпрос: Ако съм добър и послушен ще мога ли да не умра?

Отговор: (Между 5 и 9 годишна възраст повечето деца започват да осъзнават, че смъртта е окончателна и че всички живи същества умират. Но те все още не виждат смъртта като възможна за тях. В тях още се подхранва идеята, че по някакъв начин те могат да избегнат смъртта със собствената си изобретателност.)

Въпрос: Къде е тялото на баба?

Отговор: (Погребенията служат за ценна функция. Всяко общество има някаква форма на церемония, за да помогне на живите да признаят, приемат и да се справят със загубата на любим човек. Дали детето трябва да бъде включено или не зависи от детето и ситуацията. Ако то е достатъчно възрастно, за да разбере и иска да участва, може да помогнете на детето да приеме реалността на смъртта, докато е в подкрепата на семейството и приятелите. Ако детето трябва да присъства на погребението, той или тя трябва да бъдат подготвени за това, което ще се види и чуе преди, по време и след погребението. Детето трябва да е наясно, че при такива тъжни случаи хората ще изразяват своите чувства по различни начини и че някои хора ще плачат. Ако то обаче не желае да присъства – уважете решението му и в никакъв случай не му вменявайте вина за отсъствието му.)

Ангелина Меранзова, психолог за работа с деца, юноши и техните семейства.


За контакт с мен позвънете на телефон 0879/464 325 или ми напишете имейл на insait.ipm@gmail.com


Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к."Лазур", ул."Калофер 29", бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 - 17:00

Форма за контакт

Разрешение

9 + 14 =

Запази своя час