Ефектите на срама като възпитателно средство

„Имам син на 10 години, с когото не мога да се справя. Учителите му се оплакват, че се държи лошо и неуважително със съучениците си в междучасието, а когато е на устно изпитване не може да обели и дума, въпреки знанията си. Когато беше малък беше много палав и не се съобразяваше с околните и често трябваше да му се карам, особено когато бяхме навън или на гости. Вкъщи е мълчалив, не се противопоставя на мен и баща му, но и не споделя с нас, ако има някакъв проблем. Не знам какво го мъчи. Загубила ли съм пътя към детето си?“

В.В, 29г

Случвало ли ви се е да не можете да усмирите плачещо и тръшкащо се по земята малко дете? А може би то упорито отказва да ви слуша и прави каквото си иска? Какъвто и да е вашия случай, със сигурност си имате работа с изпълнено с енергия и свръх любопитно малко същество. Много родители не проявяват търпение към тези капризи и прибягват до строги наказателни средства, които им осигуряват спокойствие поне за кратко. Един от тези широко разпространени възпитателни методи е срамът.

Представете си следната ситуация: вие и 3-годишното ви дете се разхождате в парка. Малкият пакостник хуква напред, запленен от количка с дистанционно управление. Вие искате той да посети тоалетната преди да отидете на катерушките, за да избегнете никому ненужни мокри инциденти. Любезно молите сладура да ви последва. След първия отказ, му обяснявате подробно причините и опасенията си. Този път бивате игнорирани и не получавате дори поглед. Ядосани го хващате за ръката и му заявявате: „ Бързо идвай с мен или искаш да те оставя да се напишкаш и всички да ти се смеят?“

Първо, учи детето да се подчинява безропотно пред авторитета. Изключва всички индивидуални и творчески замисли, които е имало преди да му се „скръцне със зъби“. Този новоизграден страх от авторитетите резултатира в невъзможността за изява пред важни хора, съмнение в себестойността, неспособност да се казва „Не“ и да се отстоява личното мнение.

Второ, ако не се подчини на системата в нашия живот, човек рискува да го отритнат от обществото. Да бъде черна овца, с неудобно за властта мнение. А това никой не го иска за себе си. Тази човешка социална особеност сме придобили точно чрез ефекта на срама в годините на активно възпитание. Фразите, които родителите използват често са „ Ще ти се смеят другите, ако правиш така!“, „Не те ли е срам от леличката?“, „Засрами се, колко си непослушен!“, „Как можеш да постъпиш така глупаво?“ Особено ефективен е въпросът „Искаш ли да ти се смеят?“, защото така риторично зададен залага детето в капан на лъжлива отговорност. Типичният отговор е не, което е предпоставка за бъдеща зависимост към чуждото мнение и конформно поведение.

Третият и най-опасен ефект за малкото дете е като подводен камък, чието действие ще се усети внезапно и трудно ще се овладее. Тъй като в ранна детска възраст човек не може да направи разлика между импулсите (действията) си и своята личност, засрамването се разбира не като негативно отношение към поведението, а като негативно отношение към самата личност на детето, което снижава самочувствието значително.

Там то ще използва същите методи на унижение върху съучениците си, за да излее напрежението и болката си.

В повечето случаи белите и непослушанието могат да бъдат разрешени чрез открит разговор или разбиране. Ако малката госпожица е оставила червената си близалка на красивия ви бял диван, не бързайте да я скастряте с „Може ли да си толкова разсеяна?“. Ако подходите внимателно и спокойно, отговорът й за причината да я остави там може да ви изненада. Също така ще изгради връзката ви с нея. Важно е децата да знаят, че промяната и развитието е част от живота на всеки един от нас.

Обществото ни ще бъде трансформирано напълно, ако този похват изчезне от стиловете на родителско възпитание. Децата ще бъдат по-толерантни едни към други, по-открити и споделящи личния си свят – просто защото ще знаят, че няма от какво да се срамуват. Ще изградят позитивна нагласа за себе си и другите, и ще подкрепят по-слабите от тях, вместо да ги изолират и потискат. На Ваша помощ, за да възобновите връзката си с вашето дете могат да се притекат обучени специалисти с най-новите методи, техники и парадигми в детската психология. В „Психология и психотерапия за деца и възрастни Инсайт“ ние можем да Ви помогнем да бъдете иновативни, творчески и да развиете умение как да общувате успешно с детето си!

Ангелина Меранзова – психолог на деца и тийнейджъри

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час