Замисляли ли сте се защо Вашето дете не може без любимата си играчка?

А за това, че не може да заспи без любимата си песен?

Доста често в практиката ми като психолог в ,,Психология и психотерапия за деца и възрастни – Инсайт‘‘ срещам родители, които търсят съвет как да не разстройват децата си, когато вземат от тях любимото ,,мече‘‘. По този повод бих искала да споделя за случай, в който дете си беше харесало толкова много едно ъгълче на възглавница, че вече беше направило дупчица. В продължение на дни всяка сутрин майката откриваше плюш в креватчето, чудейки се откъде е. В крайна сметка разбра за изследователския подход на детето си. Реши да се справи с това като махне възглавницата. Сега си мисля, че знаейки какво всъщност е това, тя можеше да си спести толкова безсънни нощи. Именно това се случи, след като махна възглавничката от леглото. Детето не можеше да заспи до ранни зори. Майката беше разпитала и изпробвала всички бабини и народни рецепти по приспиване, но без резултат.

Кой би се досетил за ,,магическата‘‘ способност на една възглавница?

Бих казала, че е същото с мечето, същото е с песничката, същото е с всеки един любим предмет или мелодия, които детето обича и без които то страда.

Нека вдигнем малко повече завесата и хвърлим поглед върху тяхното значение. В този ред на мисли като психолог, занимаващ се с деца, а не като магьосник, правещ вълшебства, бих казала, че в тях няма нищо магическо.

Напротив!

По своето значение тези предмети и музикални звуци са толкова важни и определящи развитието на детето. Изследвайки процесите на взаимодействие между детето и тях бихме ги нарекли ,,преходни обекти“ и ,,преходни явления“. А са важни, защото бележат първия успешен опит на детето да опознае себе си и света около него като разбере за своите потребности и намери начин да ги задоволи.

Защо си мислите, че майката не се е досетила?

Защото няма нищо по-чудато от това да си мислим, че крайчето на една възглавница или определено дори шумолене биха се справили по-добре от нашата ,,майчина прегръдка“. Това може би е така, но защо все повече детето си иска и търси възглавничката или мръсното изцапано мече? А ако бъдат взети, за да бъдат изпрани – губят стойността си..

Ние психолозите ще кажем:

Не се тревожете и не си мислете, че сте обезценявани от вашите деца!

Това е съвсем нормален процес, който подготвя детето да общува и създава връзки между себе си и другите чрез търсене на удовлетворение на своите лични потребности, като например силна тревога и страх да не остане само.

Всъщност мечето, одеялцето, възглавничката и песничката осигуряват защита срещу тревожността и напрежението. Казано на наш език – те са ,,първото притежание“, което да бъде само на детето. Споделено и разяснено на вас – то ги използва, за да заспи след като му пожелаете ,,Лека нощ“. А на по-късен етап ги използва, защото изпитва страх от това, че може да го чува за последно от вас.

А самият родител е много важен за това ,,преживяване“ на детето, което по-нататък е предпоставка за развитието му. Тъй като той дава своята прегръдка и изрича своите пожелания преди да заспи и е точно там, където бебето е способно да твори в своята представа.

И накрая скъпи родители, нека завършим с това, че значението на играчката, куклата, одеялото, възглавницата, мелодията, тананикането и всички интересни неотделими от детето неща са опора, за да може то да премине от тотално субективния свят към чувство за себе си като отделен индивид чрез своето обектно възприятие, креативност и способност за разлика между обектите.

Автор: Дияна Комнева, психолог

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к."Лазур", ул."Калофер 29", бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 - 17:00

Форма за контакт

Разрешение

6 + 11 =

Запази своя час