Изкуството да казваш „Не”

„Здравейте, имам голям проблем с дъщеря ми, който вече стига предела на възможностите и търпението ми! Когато беше малка, беше страхотно дете – ученолюбива, мила, възпитана, уважаваше нас като родители. Откакто постъпи в гимназия, изведнъж се промени. Вече не беше моето скромно и прекрасно дете, а се превърна в нагло, наперено и цинично момиче, което не припарва до домашните си. Не разбирам какво сгреших – знам, че сега е нормално тийнейджърите да буйстват, но имам приятелки, чиито дъщери са коренно различни! Винаги съм й осигурявала това, от което има нужда, не съм й се карала, нито съм й забранявала нищо – защо изведнъж аз съм най-черния й човек пред очите?”
К. М., 34 г.

Децата са чудно нещо. Грижиш се за тях, купуваш им всевъзможни залъгалки и еднократни удоволствия, не спиш когато са болни, обичаш ги, въпреки нарисуваната с флумастери стена. Когато най-накрая ги научиш сами да си правят закуската и да изразяват мислите си чрез смислени изречения – те се обръщат срещу теб и ти заявяват че „не ги разбираме”. Честито! Имате си тийнейджър вкъщи!

От физиологична гледна точка – всичко в уравнението е на мястото си. Налице е 14-годишен организъм, който преминава през драстични телесни промени и чиито хормони забъркват трудно контролируем коктейл в мозъка му. Това се случва с всички ни и лесно можем да съчувстваме на тийнейджъра с „милия” спомен за първото ни акне. Психологията на пубертета обаче е нещото, което осигурява цветността, разнообразието и вариациите в характеровото развитие на нашите пораснали деца. Бързината или забавянето, с което се развива тялото им и сексуалното им узряване, са генератори на психологични процеси, които допринасят за тяхното объркване, бунтуване, затваряне в себе си или формиране на „голямо самочувствие”. Бъдете спокойни – това е нормално. Така природата им дава шанс да опознаят и развият вътрешното си Аз и начина, по който възприемат света около себе си.

Нали затова не ги лишавахме от нищо? Не им ли осигурявахме всичко необходимо и не толкова необходимо? Не бяхме ли до тях винаги, когато имаха нужда от нас?

Да си добър родител е нож с две остриета, ако думата „добър” включва единствено значението от тълковния речник: „който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите”. Често попадаме в капана, че щом не повишаваме тон, акцентираме върху добрите качества и не „режем крилата” на децата си – те ще ни бъдат безкрайно благодарни, ще бъдат позитивни и оптимистични, а ние ще получим грамота с надпис „Най-добрата мама” или „Татко – супергерой”. Да, ама не.

Капанът си е капан и много родители попадат в него, без да знаят защо, без рационално обяснение и често с побелели коси. Защо се получава така и можем ли спрем лавината на „Ще правя каквото си искам” преди да ни затрупа напълно?

Най-важното и значимо нещо, което можем да използваме в методите си на възпитание и отглеждане на любимото си дете е поставянето на граници и ясни правила.

Да се тренираме в изкуството да казваме „Не“, когато трябва, когато е здравословно и когато искаме да покажем на детето си ясен пример как да отстоява думата и позицията си. Когато е малко и сладко и сме ненаситни да чуваме думичката „мами“ или „тати“, трудно отказваме каквото и да е било на съкровището пред нас. Искаме то да е щастливо винаги, да запази невинността и детското си любопитство колкото може по-дълго. Сами си подготвяме съставките за перфектно изпълнена рецепта за разглезен и незачитащ думата ни тийнейджър. Подаваме в ръцете му сабята, която сме наточили ние самите, с която ни реже всеки път като ни заяви в очите: „Сега ли се сети да бъдеш родител?“.

Трудно е да наложиш наказание, когато знаеш колко неприятно и самотно е да стоиш зад вратата с вдигнати ръце. Често спомена за собственото ни детство ни спира да бъдем твърди и с най-чиста умисъл решаваме да спестим на децата си назиданията, които сме изпитали на гърба си. Постигаме ли обаче желания ефект? Или след време те просто почват да правят каквото си искат?

За да приучим децата си в добри обноски и поведение в обществото, в което живеем, е нужно да въведем в съзнанието им идеята за общовалентни и задължителни правила, които се спазват от всички и се грижат за добруването на нас, като социум. Училището, бидейки инструмент за изграждане на междуличностни отношения и тяхното регулиране, помага на децата да тренират и усъвършенстват това, което са получили в домашното възпитание. Нищо чудно, че все по-често чуваме за проявено неуважение към учители, неспазване на графика на учебните часове и своеволия срещу съученици. Тези деца нямат изграден образ на авторитет, на когото да се подчиняват, чужда и неясна им е идеята за граница и контрол на собственото поведение. „Правят каквото си искат“ – точно както вкъщи.

Не можем и не трябва да очакваме друго от тях, по-продуктивно и ефективно би било да променим възможно най-бързо нашия стил на родителстване. Да признаем грешките, които сме допуснали и да приложим правилните методи на възпитание, за да допринесем полза в трудните за тийнейджъра юношески дни. Най-интересното и учудващото е, че всъщност децата имат огромната нужда някой да ги постави в граници. Да ги уравновеси и рационализира. Така те се учат да контролират експанзивната си емоция, чувстват се сигурни и защитени и знаят накъде да се движат в развитието си.

Примери за правилно поставени граници могат да бъдат:

  • Спазването на график и ежедневни задължения. Така детето знае колко свободно време има, как е организиран и какво е нужно, за да бъде продуктивен и успешен деня му.
  • Веднъж отказано – дръжте на думата си. Не трябва да бъде не – твърдо и непоколебимо. Поставете условие, при което детето може да получи желаното, но само и единствено, ако бъде изпълнено. Не омеквайте, защото децата лесно се научават как и кого да манипулират, за да получат всичко веднага. Нека се научат, че само чрез собствени усилия ще успеят да победят трудностите.
  • По едно забавление на ден. Ако сутринта сте на катерушките, следобед в Тон Бонбон, а вечерта на кино – нищо чудно след време детето да претръпне към удоволствието и да го превземе голямата скука и неудовлетворението от нищо. Бъдете ясни и спазвайте уговорените забавления, за да може детето да има позитивно очакване за утрешния ден.

Направете го с усмивка, любов и твърдост. Нормално е да бъдете посрещнати с „Какво ти става? Как можеш да му го причиниш?“. Бъдете търпеливи и постоянни, децата Ви ще Ви бъдат благодарни! Ще се превърнете в сигурно рамо, на което могат да се опрат, а не в боксова круша, на която да изливат неконтролируемото си настроение.
Ако изпитвате проблеми, с които не можете да се справите сами – винаги можете да посетите психолог, с чиято помощ да трансформирате вашия родителски стил!

С уважение,
Ангелина Меранзова – психолог на деца и тийнейджъри

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час