Как да възпитаваме демократично?

Искам първо да се убедя, че имате ясно схващане за модела на покорство, така че да успеете да го възненавидите колкото мен, тъй като се каня да ви предложа довод, който ще направи желанието (прикрито или явно) за покорно дете също така немислимо налудничаво, като да сложите в кухнята си печка на въглища или да оставите всички лампи в къщата светнати.

Имаме склонност да определяме покорството просто като подчинение пред авторитета и интерпретираме зна­чението му като „слушай родителите си“ (което от своя страна звучи невинно). Но като обучаваме децата си да бъдат покорни и винаги да слушат родителите си или други авторитети, залагаме сериозни капани, за които искам да се убедя, че сте наясно. Ето няколко въпроса, които да си зададете:

  1. Ами ако авторитетните лица не са добронамерени?
  2. Как децата ви ще се научат да оценяват конкретни ситуации и да вземат добри решения?
  3. По какъв начин наказанията и наградите се отра­зяват на децата ви в дългосрочен план?

Нека разгледаме всеки от тези въпроси.

Ами ако авторитетните лица не са добронамерени?

Лично аз бих желала децата ми да подлагат на съмне­ние културния императив, според който трябва да ува­жаваме по-възрастните. Аз казвам „пфу“. Какво е това, някаква възрастова дискриминация ли? Откъде-накъде простият факт, че сте възрастни, ще ви гарантира ува­жение? Сещам се за безброй възрастни хора, които не желая децата ми да слушат. Хрумват ми например пре­подобният или пък сводниците. Но за да сме по-реалистични, добродушният на вид чичко или ползващият се с доверие пастор са онези, за които трябва да се тревожим. Автоматично заключаваме, че другите възрастни мислят само най-доброто на децата ни. Но за съжаление това не е истина и не можем да си позволим да допускаме грешки.

Почти във всеки случай на сексуално насилие над деца педофилът е фигура, ползваща се доверие и авто­ритет, и търси покорно дете, научено да слуша. Покор­ството прави малките ни беззащитни по отношение на злонамерени възрастни.

Това е нещо, което да си припомните следващия път, когато с апломб подканяте детето си да се храни. „Хай­де, миличко, само още една хапка пилешко заради мама.“ Това може да ви звучи невинно, но когато постъпваме по този начин, ние непреднамерено учим детето си да пренебрегва и потиска вътрешния си глас, казващ „не“.

Искам децата ми да се научат да слушат това тихо гласче, което сигнализира, че нещо не е наред, и също така държа да се чувстват достатъчно уверени да уважа­ват това свое усещане и да притежават силата да кажат „не“ на друг човек без значение от неговата възраст.

Помнете също така, че сладкото мъниче, което ви слуша така безпрекословно по време на детството, ня­кой ден ще се превърне в тийнейджър. Когато започне да настъпва половата зрялост и изведнъж къщата ви завони на „Акс“ (дезодоранта, най-почитан сред пуберите), ва­шият покорен тийнейджър ще прехвърли предаността си от родителите към връстниците си като новия авторитет.

Може да сте нареждали: „Сядай в столчето си за кола“, и да не сте срещали никаква съпротива от детето си на предучилищна възраст, но някакви си дванайсет годи­ни по-късно нареждането идва от устата на гаджето на дъщеря ви и той иска от нея да се преместят на задната седалка. Не би ли ви се искало сега да можеше да каже „не“? Ако е добро и послушно момиче, шансовете за това са по-малки. Нейната задача е да удовлетвори човека с авторитет и ако някога това сте били вие, сега са гаджето ѝ и групичката приятелки.

Как децата ви ще се научат да оценяват конкретни ситуации и да вземат добри решения?

При модела на покорство от детето (или от всеки друг подчинен) се иска да не мисли самостоятелно. Та нали това може да доведе до бунт. Вместо това те са учени просто да следват нареждания, без да ги обмислят, раз­бират или приемат. Това може да улесни нещата в нача­лото. Тази стратегия е добро „бързо решение“, но пред­ставлява недалновиден подход. И определено има деца, на които дори им допада да им казват какво да правят. Начинание без особен риск за онези, склонни на подчи­нение. Ако само следват нарежданията на някой друг, няма защо да се боят, че може да допуснат грешка. „Не вини мен, той каза така.“ „Не гледай мен. Решението не беше мое.“ Ниското ниво на отговорност е удобна заст­раховка за онези, които се боят да направят грешка и евентуално да се изложат. Много деца постъпват именно така, но на каква цена?

Дете, което не е свикнало да търси отговорите у себе си, а очаква те да бъдат дадени от външен авторитет, развива доживотен проблем. Как ще се справи тя, кога­то няма наличен авторитет? Прост въпрос като „Какво искаш?“ се превръща в непосилна задача за посещаваща психотерапия жена на средна възраст, която е прекарала целия си живот да угажда на родителите си, на мъжа си, на шефа си, на децата си. „Не знам какво искам! – проп­лаква тя. – Не знам коя съм!“

Идеята да работим с децата си, за да им помогнем да създадат свой собствен компас, който да ги води, е много по-добра, не мислите ли?

По какъв начин наказанията и наградите се отразят на децата ви в дългосрочен план?

Обикновено се случва едно от децата ви да се подчи­нява с охота, „отстъпчивото дете“, а другото да не го пра­ви. Ако детето ви не е склонно да се подчинява, налага се да разчитате на наказания и награди, за да си осигурите послушание и желаното от вас поведение. Това са ин­струментите за покорството. Човекът, стоящ на по-висша позиция, притежава властта, нисшестоящите трябва да се подчиняват. Защо го правят? Или наистина искат този стикер, с който ги примамвате (както и любовта и одоб­рението, които символизира), или действат, подбудени от страх. Със сигурност не реагират така по собствена воля или от желание да бъдат полезни. Просто нямат друг избор. Отстранете примамката и поведението им ще си отиде заедно с нея. Учителката излиза от стаята; послушните деца пощуряват – празнуват, че са свободни от надзор.

Чрез проучвания сме установили със сигурност, че из­ползването на поощрителни награди демотивира децата. Ако сте на мнение, че да им плащате, за да почистват стаята си, е добър подход, помислете отново. Когато са способни да изкарват минимална надница в супермарке­та, няма да чистят стаята нито срещу пари, нито срещу обич. И в случай че давате два долара, за да поддържат стаята си чиста, не се ужасявайте, когато ги помолите да помогнат с разтоварване на покупките, а те попитат: „За колко пари?“. Обучаваме ги на свободна пазарна иконо­мика вместо на сътрудничество.

Ако пък сте стиснати и не ви допада да раздавате наг­ради, винаги можете да минете с другия номер – наказа­ние. В такъв случай разчитате на страха като мотивация. Искате ли децата ви да се боят от вас? Ще го правят. Но деца, живеещи в страх, не успяват да се развият докрай като личности. Не могат да достигнат пълния си потен­циал, когато се боят, че ще изпитат болка или ще постра­дат по друг начин. И, естествено, поемат по сигурния маршрут. Кой би рискувал да допусне евентуална греш­ка, ако разочароването на родителите води след себе си страдание?

Объркващо е да мислиш, че хора, които те обичат, биха те наранили умишлено. Как ще се отрази това на бъдещите им любовни отно­шения? Дали биха заменили строг родител с агресивен семеен партньор? Някои деца стигат до положението да мислят, че заслужават такова отношение. Това ми разби­ва сърцето. И дори да притежават здравословно самоува­жение, те не са глупави. Бихте ли казали на раздаващия наказания родител, че сте оставили своето нинтендо в залата за хокей? Няма начин! Много по-добре е да излъ­жете и да избегнете наказанието.

Ако децата ни си мислят: „Трябва да върша каквото ми се казва или ще ме накажат“, тогава представете си как биха се държали като тийнейджъри, които гледат на връстниците си като на авторитети. Нашата научена да бъде покорна дъщеря ще си каже: „Ако не се преместя на задната седалка, приятелят ми ще скъса с мен, ще си намери момиче, което би го сторило, и със социалния ми статус ще е свършено“. Дъщерите ни ще се боят, че ще се плъзнат надолу по някаква въображаема скала на достойнствата. Независимо дали е начело на мажоретките, добра спортистка, кралица на красотата, отличничка, или виртуоз в изкуствата, съществува погрешна скала, определяща социалния статус, която е нереална и въпре­ки това така ориентираща както меридианите върху гло­буса. Искаме децата ни да са подготвени да се сблъскат с тези трудности.

Идеята, че някои хора са по-добри и стоят по-високо от други, е отблъскваща, не е ли така? Спортистите не са по-добри от отличниците. Как нашите тийнейджъри бяха въведени в такава заблуда? Хм, дали самите ние неволно не сме им внушили тази скала още от ранна възраст, ко­гато сме изисквали да ни слушат с настояването, че сто­им по-високо от тях? Но възрастните не стоят по-високо от децата, също както белите не са по-добри от черните и християните не са по-почтени хора от евреите.

Не съществува скала за статуса, по която да се кате­рите или да се плъзгате надолу. Нито за дъщеря ни на задната седалка, нито за нас, измъчените родители, раз­тревожени, че ще бъдем критикувани от другите майки с техните ,добре възпитани“ деца. За никого. Вместо това всички стоим на равна нога, наречена „човечност“, и пред нас е предизвикателството да се научим да живеем редом, а не един над друг.

Надявам се да съм ви накарала да се чувствате некомфортно от идеята да имате покорно дете. Също така же­лая да бъда ваш водач в елиминирането на наказанията и наградите в дома ви, така че да не направите предсказу­емата крачка назад към разглезване, когато се почувства­те безпомощни да дисциплинирате ефикасно детето си.

Демократичният модел изисква нови методи и прави­ла. Нужно е да променим възгледите си по отношение на децата ни и типичното ни поведение към тях. Стари­те записи в главата ни трябва да бъдат заменени с нови. Всичко това е изпълнимо и си струва усилията. Честно казано, неизбежно е, така че се захващайте и се наслаж­давайте, вместо да се противопоставяте. Двайсет и пър­ви век е и е от критично значение да живеем в сътрудни­чество както на глобално, така и на персонално ниво, ако искаме да оцелеем.

Да забравим за доминирането и подчинението, за на­казанията и наградите и всички други капани, които спо­магат за отглеждането на покорно дете. Вместо това нека устремим поглед към по-достойна цел и по-възвишен стремеж: да създадем едно истински склонно на сътруд­ничество дете.

За да постигнем това, налага се да приемем егалитарната същност на човечеството, според която никой мъж, жена или дете не властват над околните.

Предопределено е да работим заедно, а не да се съревноваваме, нито да владеем и разделяме, така че се налага и двамата роди­тели, както и детето, да абдикират от позицията си на „господари“ в семейството. В замяна на това трябва да си сътрудничим с желание при изграждането на семейст­во, което е съпричастно към всичките си членове. Деца­та, отгледани по този начин, ще притежават качествата на господари на собствения си живот, както и на лидери за цялото си поколение. Нима не сме се надявали тъкмо на това? Това е вдъхновяваща цел за всеки родител, при това напълно достижима.

Из „Скъпи, провалих децата“, Алисън Шейфър

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,бл 78Б

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час