Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия. Изследователите обаче установяват, че в детска и юношеска възраст често се наблюдава депресия, а децата и юношите развиват същите типове депресия като възрастните, както и в тези възрастови групи депресията често не се разпознава и не се лекува.

Замислете се над тези важни факти:

  • Депресия може да възникне при 1 от 33 деца и 1 от 8 юноши в САЩ. По всяко време до 3% от децата и юношите са в депресия
  • След прекаран депресивен епизод в детска или юношеска възраст има 50 % вероятност за друг епизод в следващите 5 години.
  • Две трети от децата и юношите с психични заболявания не получават необходимата им помощ.
  • Самоубийството е на трето място като причина за смърт при 15-24-годишните и на шесто място при 5-15- годишните.
  • Броят на самоубийствата при 5-24- годишните се е утроил след 1960 година.

Когато децата и юношите имат не лекувана депресия, семейните отношения могат да пострадат, социалното развитие на подрастващите може да бъде нарушено, възможно е те да се справят зле в училище, да злоупотребяват с алкохол или наркотици, както и да бъдат изложени на риск от самоубийство. Добрата новина е, че навременното установяване и лечение на детската и юношеска депресия може да съкрати продължителността и да намали тежестта й, както и рисковете от усложнения.

За какво трябва да се внимава

Като цяло депресията при деца и юноши се диагностицира с помощта на същите критерии както при възрастните. Начина на проява на проява на депресивни симптоми обаче може да е различен при младите хора и при възрастните. Разпознаването на депресията при деца и юноши е голямо предизвикателство, защото симптомите могат да бъдат трудни за установяване или лесно да се препишат на нещо друго – пример на израстването или на хормонални промени.

Освен това, много свързани с депресията прояви могат да представляват нормални реакции при децата и юношите. Например почти всички юноши спорят с родителите или учителите си или понякога отказват да изпълнят задачи. Специалистът трябва да вземе в предвид броя на симптомите, тяхната продължителност и тежест, за да определи дали детето или юношата има депресия. Списъкът по-долу показва как един млад човек във всяка от трите възрастови групи може да покаже симптоми на депресия:

Дете в предучилищна възраст:

Е вяло и отпуснато;

Не се интересува от игри;

Лесно и по-често се разплаква.

Дете в основното училище:

Е вяло, отпуснато и с често сменящи се настроения;

Е по-раздразнително от обикновено;

Има тъжен вид;

Лесно се обезкуражава;

Се оплаква от скука;

Е по-сдържано в семейството си и с приятели;

Има затруднения в училище;

Много говори за смъртта.

Юношата:

Винаги е уморен;

Изоставя любимите си занимания;

Има повече спорове с родителите и учителите си;

Отказва да изпълнява задачи или да помага в домакинската работа;

Има опасно поведение – например се порязва;

Има мисли за самоубийство.

Подобно на възрастните, децата и юношите също могат да страдат от друг (атипичен) тип депресия, характеризираща се с краткотрайни подобрения на настроението, когато болните са в състояние да изпитват известна радост в отговор на положителните събития. Това контрастира с по-честите форми на депресия, при които настроението постоянно е тъжно и не се влияе лесно от положителни събития.

Изложено ли е детето ви на риск?

Изглежда, че момчетата и момичетата са изложени на еднакъв риск от депресия като деца. Когато навлязат в юношеска възраст обаче, при момичетата рискът от депресия нараства двойно в сравнение с този при момчетата. При жените този риск остава по-висок и в средна възраст.

Изследванията дават основания да се смята, че причини за по-високата честота на депресията сред двойките могат да бъдат гените, женските полови хормони, психологични проблеми и социални стресови фактори. Генетиката може да се окаже особено важна, тъй като младите хора с депресия често имат родител, заболял от депресия в ранна възраст. При юношите с депресия вероятността за наличие на фамилна анамнеза за заболяването също е по-голяма.

Освен фамилната анамнеза, следните фактори могат да повишат риска от депресивно заболяване при дете или юноша:

Преживяване на значителен стрес;

Насилие или пренебрегване;

Смърт на родител или на любим човек;

Прекратяване на близки отношения;

Въпросник за депресия за родители

По-долу са дадени признаци и симптоми на депресия, които са по чести при деца и юноши. Можете да използвате рубриките, за да се ориентирате по-лесно в чувствата, мисленето, телесните и поведенчески проблеми на детето ви, както и за оценка на риска от самоубийство.

Чувства – показва ли детето ви следното:

Тъга

Вътрешна празнота

Чувство за безнадеждност

Вина

Чувство за безполезност

Липса на удовлетворение от ежедневни занимания

Мислене – има ли детето ви проблеми с:

Концентрация

Вземане на решения

Изпълнението на учебни задължения

Поддържането на добри оценки в училище

Поддържането на приятелски контакти

Телесни проблеми – оплаква ли се детето ви от:

Главоболие

Коремни болки

Липса на енергия

Наличие на хронично заболяване – например, диабет;

Преживяване на друга травма;

Поведенческо разстройство или трудно усвояване на умения.

Свързани състояния

Децата и юношите, които се разболяват от депресия, често страдат и от други психични заболявания. Психичните болести, които могат да се наблюдават заедно с депресия, включват:

Разстройство на храненето. По-голяма вероятност за развитие на нервна анорексия или булимия има при момичетата.

Проблеми със съня (твърде продължителен или твърде кратък сън)

Промени в теглото или апетита (наддаване или загуба на тегло)

Поведенчески проблеми – детето ви:

Е раздразнително

Не иска да ходи на училище

Иска да остава само през по-голямата част на времето

Трудно се приспособява към другите

Повтаря класов или напуска училище

Не спортува, изоставя хобито си или други занимания

Употребява алкохол или наркотици

Риск от самоубийство – детето ви говори или мисли за:

Самоубийство

Смърт

Други болестни теми

Източник: Модификация от Dubuque S.E.A., Parent`s Survival Guide to Childhood Depression(King of Prussia, PA: Center for Applied Psychology, 1996)

Много юноши с нервна анорексия са твърде потиснати. Те се смятат за пълни, дори ако са толкова слаби, че съществува опасност за живота им. Контролирането на количеството приемана храна се превръща в мания, която ги обсебва изцяло. Това често води до необичайни навици на хранене, в това число консумация на малки количества само от някои храни. Страдащите от нервна анорексия могат освен това да се принуждават да играят гимнастика, да повръщат, да използват слабителни средства или други медикаменти, за да контролират теглото си.

Нервната булимия е свързана с неконтролирано хранене и с последващо повръщане на храната, за да се предотврати наддаването на тегло. Това разстройство често е свързано с депресия и се наблюдава в семейства, в които един или повече членове са боледували от депресия.

Тревожно разстройство.Някои деца се тревожат много. Те се страхуват от бъдещето, тормозят се за минали преживявания, или се тревожат, че не могат да се справят с нещастието. Тежестта на свързаните с тревожността проблеми варира много. Някои деца са в състояние да овладеят тревожността си и да се справят доста добре, но за други това е свързано с големи затруднения. Подобно на възрастните, младите хора също могат да страдат от специфични типове тревожни разстройства – например обсесивно – компулсивно разстройство или панически пристъпи. Ако детето ви страда от тревожно разстройство, то може:

Да бъде болезнено съвестно;

Да се нуждае от постоянни уверения от ваша страна;

Да изглежда напрегнато и неспособно да се отпусне;

Да е прекалено загрижено за външния си вид.

Телесни признаци могат да включват:

Гризене на ноктите;

Смучене на палеца;

Скубене или въртене на косите с ръка;

Трудно заспиване.

Тревожните деца могат да изглеждат прекалено зрели. Те се стремят към перфекционизъм и могат да бъдат изключително чувствителни към критика, като резултатът често е нараняване на чувствата им. Могат да имат топли и нежни отношения, но прекалено много да се стремят към успех, приемане и харесване от другите. Понякога тази тревожност се дължи на родителите, поставящи прекалени изисквания за успех на децата си.

Злоупотреба с вещества. За съжаление, в днешното общество почти всички юноши са изложени на риск от злоупотреба с алкохол и наркотици в някой момент от периода на израстването си. Мнозина експериментират с тези вещества, а някой стават жертва на инвалидизиращи начини на употребата им. Макар че остава още много да се учи за злоупотребата с вещества в тази възрастова група, много фактори могат да увеличат ранимостта на детето. Но най-решаващият рисков фактор за злоупотреба с алкохол или наркотици е фамилната анамнеза за зависимост от химични вещества.

При децата и юношите много от признаците и симптомите за злоупотреба с алкохол или наркотици са подобни на тези при възрастните:

Затвореност, социална изолация или избухливост;

Пропускане на учебни занимания или внезапно намаляване на оценките и училище;

Тайни телефонни разговори или уговаряне на загадъчни срещи;

По-продължителен или по-кратък сън от обикновено;

Загуба на тегло без очевидна причина;

Разваляне на отношенията със семейството и старите приятели;

Създаване на нови приятели и изключителна лоялност към тях.

Посттравматично стресово разстройство. Децата и юношите, преживели събитие – например стрелба в училище, пожар, тежко пътно-транспортно произшествие, сексуално или физическо насилие – могат да имат трайни емоционални и поведенчески проблеми заради травмата. Възможна е появата на симптоми като главоболие, коремни болки или проблеми със съня. Децата могат:

Да се страхуват да останат без родителите си или да не ги загубят, като в резултат на това не желаят да вършат нищо ново или необичайно.

Да проиграват отново и отново случката чрез символни игри или чрез поведението си.

Да постъпват по начин, характерен за по-ранните етапи от развитието им.

Децата и юношите с посттравматично стресово разстройство често се самообвиняват и поемат отговорност за случили се събития дори ако не биха могли да направят нищо, за да ги предотвратят. Те могат да чувстват безнадеждност и песимизъм по отношение на бъдещето дори години след травмиращо преживяване. Децата и юношите в предшестваща депресия, тревожно разстройство или загуба на близък човек в ранна възраст са изложени на по-голям риск от развитие на посттравматично стресово разстройство.

Ако разпознаете себе си или детето си информацията, предоставена в статията – не се колебайте, а се свържете с екипът от психолози на „Психология и психотерапия за деца и възрастни Инсайт“. Ние ще Ви осигурим подкрепа и заедно ще открием изход от житейското Ви затруднение!

“Mayo Clinic on Depression”, 2001, Инфонет 2000

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,бл 78Б

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Форма за контакт

Запази своя час