Когато любовта е на път да угасне…

Рубрика на Психологичен център „Инсайт“ – „Имате въпрос, ние ще ви отговорим“

Какво е любовта? Има ли някой, който не познава сладкия й дъх или не се е убождал на острието й? Какво да правим, когато сме я държали в ръцете си, но като вода изтича от тях и не знаем как да я задържим? Какво се случи с емоциите ни и защо намаляха така рязко? Всичко това кара сърцата ни да бъдат „разбивани“ в илюзиите на романтичната любов. Има ли всъщност перфектни двойки? На всички тези въпроси отговаря Виктория Богданова, психолог и психотерапевт в „Психология и психотерапия за деца и възрастни Инсайт“

Предстои ни да говорим за любовта. И тъй като въпросите, които получихме бяха много интересни – преминаваме директно към тях, за да можем да погледнем през очите на преживяването.

Въпрос: „Здравейте! В много сложна ситуация съм – със съпруга ми сме заедно, но любовта я няма. Изчезна и това ме кара да страдам ужасно много. Точно сякаш ми е разбито сърцето – то е празно, няма тръпка, няма емоция, съжителствам сякаш с непознат човек и това ме убива… Не знам какво да правя, дали може да разпламеня отново връзката или раздялата е неизбежна? Който и да попитам ми казва да потърсим психолог, но аз не мисля, че външен човек ще може да промени това.“

Отговор:
Празнотата, която остава в душите на партньорите е по страшна от промяната.

Скоро една отчаяна от връзката си клиентка ме попита: „Защо все попадам на слаби мъже? Искам мъжа до мен да е силен, да взима решения без мен, да се грижи за мен.“ Попитах я: „Искаш истински мъж, а ти готова ли си да станеш истинска жена? Готова ли си да пуснеш контрола и да позволиш някой друг да взима решения и да се довериш на тях?“

Тя ме погледна с широко ококорени очи и каза: „Какво? Абсурд! Ще настане истински хаос, ако не го правя аз! Аз правя всичко, защото той не става за нищо!“ Истината е, че човекът е воювал някога за мястото си в семейството, но се е предал за да си спести гневните изблици на жена си. Примирил се е заради страха си от самота и изоставяне. Тя се ядосва и вижда само какво не прави той и пропуска какво прави. Съпругът е с перфорирана язва и улцерозен колит. Често пие алкохол в повече за да набере смелост да се справи с критиките на съпругата си и да й опонира. Иначе е интелигентен и има бизнес. Едва ли не знае как да взима решения. И тя е доста мила жена. Наглед никой няма да повярва, че имат разногласия по между си. И двамата са еднакво уважавани като личности. Никога няма да излязат от омагьосания кръг, ако не осъзнаят причините, заради които са заедно. Живеят богато материално, но празно в душите си. Могат да бъдат богати и щастливи, но трябва да положат усилия за за второто.

От това, което казвате разбирам, че сте разкъсана между две неща – да останете със съпруга си или да се разделите. Чудите се дали любовта може да възкръсне, дали си заслужава? Тези дилеми са изключително натоварващи, тъй като включват голяма палитра емоции. Запитайте се: „От какво се нуждая?“, „От какво се нуждае съпругът ми?“, „Мога ли да предоставя това на него и може ли той да ми върне същото?“. Понякога връзката се разпада, защото ресурсите, които сме прилагаме, за да я поддържаме жива са се изчерпали. Възможно ли е да намерите друг ресурс в себе си? Какви са вариантите Ви? Всички тези въпроси може да бъдат обсъдени със съпругът Ви или със специалист, който да насочва вниманието Ви върху силните Ви страни и така да се подкрепите един друг.

Хората идват в кабинета ми, като се надяват психолога да притежава тайнствени сили и магични техники за да ги избави от страданието. За тях психиката е забулена в мистерия и приписват подобни качества на психолога. Избягват опознаването на себе си и търсят вина в другите, не вярват в психолозите. Така е по лесно, но е деградиращо за личността. Не е въпрос на вярване. Психологът е човек изучил науката психология в университет, а психотерапевтът се е научил да разпознава и терапевтира процесите на психиката. Така, че ако човек вижда, че не се справя с живота и със себе си, нещастен е и отчаян заради преживяванията си напълно нормално е да се свърже с психолог, както би се свързал с ортопед, ако си счупи ръката. Вместо да бяга от проблемите и да се заблуждава, че ще се справи и да се страхува от мистерията психика, по-добре е да се довери на друг, който да го съпроводи до достигането на състояние, в което е способен да продължи по пътя си сам.

Въпрос: „Защо всеки път връзката ми се разваля след точно три години? Сърцето ми вече не може да понася раздели. Защо не мога да намеря правилния човек?“

Отговор:
В ежедневието и съжителството характерът се проявява най-добре. Често партньорите не познават самите себе си, а са изправени пред предизвикателството да свикнат с навиците на другия. Ако не успеят след няколко години двойката се разделя по различни причини- изневери, инатливо отстояване на позициите си, претенции от всякакъв род, неодобрение от родители или по естествен начин. Несходство в характерите е най-често написаната причина при развод. Истината е, че това сходство е невъзможно, ако няма приемане. Уморен от битката за отстояване на себе си човек може да започне да се самообвинява. Появяват се страхове за бъдещето, за децата, за семейството, за имотите. Някои затварят страницата с бившата връзка за да продължат да търсят „истинския“ партньор, заредени с нова доза оптимизъм за голямата любов поразяваща ги от пръв поглед. Без да осъзнават, че супер мъжът или супер жената не съществуват, преди те самите да са готови за истински взаимо- отношения. Живеейки със старите нагласи и очаквания срещат нов партньор и след няколко години картинката се повтаря.

Това е реалността в много връзки, повтарящ се сценарий. Как се справят? Ето как: Едни се примиряват с деградираща личностите връзка, други упорито подобряват външния си вид мислейки, че не са достатъчно атрактивни, трети са избрали да воюват докато някой победи. Осъзнатите забелязват повтарящите ситуации и започват да търсят причините в себе си. По този начин имат възможност да коригират някои личностни черти позволявайки им да създадат истинска връзка.

Често чувам от моите клиенти: „Никой не се променя, той си е такъв“. Това не е истина, отговарям. Всеки може да се промени, но ако пожелае. Преди това обаче е нужно личността да премине през един сложен процес, нарича се опознаване. В него се изисква наблюдение, мислене, емоционална интелигентност. Не всеки е готов, защото може да бъде болезнено онова, което ще види в себе си. Когато човек не е готов за този процес на промяна, психиката използва защитните си механизми, за да предпази личността от страдание. Но ако това продължи достатъчно дълго психиката се освобождава от натрупания стрес чрез психосоматичните заболявания или през психични разстройства. Така, че ако човек не вземе съзнателно решение за промяна, живота или психичните процеси ще го принудят да се промени. По лесен е опита за промяна другия. Ако партньорът не издържи психически или се предаде заради страховете си, рано или късно избива някъде. Всеки ден го виждам в практиката си.

Интересен факт е, че ние никога не търсим „правилния“ човек в значението на „перфектния за мен“. Сродните души всъщност не са някакви ангелоподобна, безгрешна и вечно щастлива двойка. Истината е, че търсим човек, чиито несъвършенства ни напомнят на нещо познато. Нещо наше. Може би разсеяността на партньорът ни ни напомня на някой от родителите ни, който винаги забравяше важните събития? Понякога агресивните изблици по време на скандал ни връщат във времето, когато ни се караха за нещо, което сме направили. Често се свързваме с хората, които ни се струват подходящи със своите несъвършенства. Осъзнавайки тези свои избори може да промени до голяма степен нашето усещане за значимостта на връзката ни и на партньора.

Въпрос: „Защо любовта в моите връзки винаги отшумява и както му казват – почвам да се дразня на малките неща, които преди не са ми правили впечатление? Ожених се, живяхме много добре до известно време, докато съпругата ми не ме нарече лицемер и безчувствен, което не мога да го приема, защото аз наистина я обичам. Просто в живота идва момент, в който всичко загубва чара си. Обичам я, да, но не е толкова страстно както в началото. В крайна сметка не може ли да съм постоянно влюбен? Как да направя така, че да обичам и жената до мен да не мисли, че е фалшиво?“

Отговор:
Често хората се влюбват според моментните нужди. Също така любовта често се бърка с био химията, която мозъка отделя при разпознаване на подходящ партньор. На физическо ниво възниква силна химическа бомба, която хората наричат влюбване. Преживявайки еуфорията от химическите вещества в тялото си казват: „Намерих любовта на живота си!“ Всичко е прекрасно! Хората са щастливи и си мислят, че това ще продължи вечно. После минават година – две и двойката се събужда в реалността осъзнавайки, че са живели няколко години в розов сън. В този сън са взели емоционални решения за брак, деца, покупки на имоти и други без да се опитат да погледнат реално в себе си, в партньора, връзката и бъдещето.

По късно, нищо не подозирайки за психологичните процеси, двойката с изненада забелязва, че партньорът се е променил. Не случайно има анекдоти по темата. Създадени са от хората с чувство за хумор, които се опитват да сублимират тревожността си. Всъщност не се е променил партньорът, хормоните на любовта са подтиквали личността да прави неща, които не са обичайни за него. Например по-мило отношение към другия, по-разбиращи и по-интересуващи се от личните преживявания и т.н. След като утихнат хормоните се появяват проблемите. Два затвърдени характера се изправят един срещу друг чакащи да се опознаят. В този период на криза във връзката често партньорите са като двама непознати, от които зависи посоката на връзката им. Започват претенциите, конфликтите или бомбата със закъснител- компромиси, премълчаване и потискане на гняв. По сложно става, ако партньорите съжителстват заедно и са задвижили вече взети емоционални решения.

В животинския свят много видове са в двойка докато се родят малките. И при хората е така. Това са обикновените инстинкти за продължаване на вида.

Човешкия индивид има повече потребности. Част от тях са свързани с другите, преживяването на любов също. Срещата с подходящ партньор се свързва с тези потребности. В мозъка избухват огромен брой химически вещества, които карат двойката да чувства силна нужда един от друг. Задоволяването на потребностите съзнателно или несъзнателно дава на личността удовлетворение и привързаност. Всеки път когато влюбените се срещнат задоволяват потребностите си – емоционални, личностни, сексуални. Преди това да се случи усещат трепета от удоволствието на предстоящото преживяване – наричат го пърхане на пеперуди в стомаха. Това пърхане са емоциите, които вече мозъка е преживял от очакваното удоволствие в мислите. Скоро започват да приемат това удовлетворение за даденост и влюбените търсят начин да запазят любовта си.

Казват си: „Имам всичко! Какво повече да искам освен да материализираме любовта си във форма“. Влюбените взимат емоционалното решение да имат дете, често без да си дават сметка какво ги очаква. После всичко утихва. Почват след родилните депресии, проблемите от най- различно естество. Не след дълго партньорите осъзнават, че нямат нищо общо и взимат отново емоционалното решение да се разделят, като си мислят, че не са един за друг. Не подозират, че гласът на природата, инстинктите и силата на естественото продължение не са за пренебрегване. По нищо не се различава тази двойка от животинския свят. Само, че в човешкия свят потомството има повече потребности и родителите в една такава двойка да не могат понякога да отговорят на тях.

Когато влюбените свалят розовите очила започва да се гради истинската връзка. Много често партньорите решили да продължат заедно претърпяват криза в този етап.

Изграждането на хармонична връзка е процес, напасване на два характера. Това се случва от двама осъзнати партньори готови да се борят и да губят битки докато не направят бойното поле истинска почва за розова градина. Тази градина се отглежда, полива, тори се ежедневно докато не прерасне в оазис. Процеса може да продължи с години. Много пъти ще има критични моменти, но нагласата и готовността на партньорите за единство ще изградят качества в тях, които ще им помагат в трудни междуличностни отношения. Конфликта с цел изясняване на гледни точки не е конфликт, а разбиране, приемане. Приемането на другия е начин да стигнем до емоциите на партньора, но да не забравяме и себе си.

Не всеки може да издържи в този период, предават се или си тръгват. Много често хората не са готови за връзка с друг човек, а имат нужда от връзка със себе си. Уплашеният човек отчаяно се нуждае от някой заради страховете си – от самота, отхвърляне, да не остане стара мома/ерген, да се грижи някой за него… Подобни връзки не само не просъществуват дълго, но отнемат и последното достойнство. Човекът се чувства празен и заради страховете си не е готов да бъде открит, отдаващ и приемащ. В съзнанието му стои само желанието да вземе и да запълни празнотата. Тази потребност го прави изискващ, мрънкащ и недоволен. Взаимо- отношенията са доброволни и отдаващи. „За да получиш, първо трябва да дадеш“- стара поговорка, която хората не харесват, но тя важи за всеки, който иска да изгради хармонична връзка. Рядко хората го осъзнават фокусирайки се в инатлъка и изискванията си.

Пътят към истинските взаимоотношения е осъзнат?

Какво е любовта всъщност? Всеки я разбира различно – според знанията, вярванията и вижданията си. Преживяванията са въпрос на избор.

Да даваш на другия означава:

  • Отношение във вид на внимание и истински интерес към личността на другия.
  • Умение за изслушване в разговорите и приемане на гледни точки.
  • Грижа за нуждите на партньора, като не се отказваш от своите.
  • Открито изказване на мнение и изразяването на емоции.
  • След етапа на свързване, задължително двойката трябва да премине на следващия- диференциране/ разграничаване като ясно и двамата партньори изяснят потребностите си.
  • Създайте семеен кодекс. Общуването решава всички проблеми.

Мога да ви предложа примерен семеен кодекс за следващата връзка:

  1. Общувайте ежедневно и изразявайте чувствата си.
  2. Не отбягвайте проблемите, докато не ги разрешите.
  3. Не отбягвайте разногласията си, докато не ги разрешите.
  4. Споделяйте на партньора мислите, емоциите, опасенията си.
  5. Учете и израствайте заедно. Посветете се на личностно развитие.
  6. Спазвайте толерантно споразуменията след изглаждането на конфликт.
  7. Вечеряйте заедно, каквото и да ви коства.
  8. Ако нямате време за общуване, спрете да гледате ТВ, намалете престоя си в интернет.

В този етап на връзката би следвало да се създават деца. Те ще се адаптират адекватно към двойката с хармонични взаимоотношения. На родителите няма да се налага да използват несъзнателно децата си като оръжие за защита или отмъщение и после от чувство на вина да поставят детето на пиедестал, карайки го да се чувства център на вселената. В хармонични взаимоотношения децата ще израснат в здрава емоционална среда без да се налага да лавират между невротичните взаимоотношения на родителите си. Така ще предадат нататък модела със своите деца.

Страстта в една връзка е различна от любовта. Сексуалното привличане рядко е със същия интензитет, както в началото. Но може да се запази и това да поддържа връзката жива. Не забравяйте какво ви е привлякло в началото и какви усилия сте полагали да си го получите. Използвайте тези „оръжия“, не залагайте на сигурното. Всеки има различни нужди – може партньорът Ви да има нужда да се чувства обгрижван или съблазняван и това да подхранва в него чувство за значимост. Хората сме пъстроцветни – такива са и желанията ни. Говорете открито, не очаквайте другия „да знае“ или да „се сеща сам“ – променяме се всеки ден, с това и нашите потребности.

Пожелавам успех на всички ви!
Напомняме ви, че всеки човек е различен и към него е нужен индивидуален подход. Ако изпитвате затруднения в семейството си, търсенето на партньор или имате нужда от допълнителни насоки от специалист, свържете се с нашия екип на телефон 0879 464325.

С уважение,
Виктория Богданова, психолог и психотерапевт

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час