Кой е най-важният човек в семейството?

Беше динамичен и слънчев ден, а този мъж изглеждаше смъртно уморен от живота. Не се усмихна, когато го поздравиха за добро утро, поръча си кафе и се подпря отегчено на масата. Компанията му също усети буреносния облак, надвиснал над господина и побърза да го подпита какво се е случило.

– Знаете ли, че вие сте първите от една седмица, които ме питат как съм. – подсмихна

се той.

– Е стига де, толкова ли е зле положението? – обади се негов приятел.

– Брат, не съществувам – вярваш ли ми! Хубаво, че имаме огледала вкъщи, за да ми напомнят, че не съм просто ходещо портомоне…

– Еми в началото е така – загрижено заговори жената на масата – няма по-важно от детето, всички сме го минали, питай Жоро да ти каже. 

– Ама и аз си го обичам! И аз искам той да е добре, да има всичко, и затова се трепя по цял ден от бачкане. Обаче как мислите? Прибирам се и се започва със заръките „Направи това, купи това, смени онова” и докато се обърна тя е заспала и ПАК не сме си говорили цял ден! 

– Оххх, не ти е леко, човече. Ама така е като искаш да имаш семейство.

– Какво семейство, брат, това си е жива мъка… – поклати разочаровано глава мъжа.

Тази химера стои там в съзнанието ни, за да можем да я извикаме винаги, когато се запитаме въпроса „Какъв е смисълът на живота”, когато си лежим и си мечтаем или когато в спора с партньора искаме да прибегнем до тайния коз „Нали семейство искаше!”.

Супер, но реалността често е това, от което бягаме най-много. Отговорностите, финансовите задължения и ограничената свобода на действие ни затрупват до главата и аха-аха да се покажем на повърхността – на ти първи клас, на ти първи пъпки, на ти „Ти коя си да ми казваш!”, на ти „Мисля, че имаме нужда от малко почивка един от друг”.

На всекиму си стои дължимото, както се казва – трудностите са многообразни, многофакторни и в различна степен засягат семействата. Едни се сплотяват по-силно от всякога и създават онова, което обществото нарича „семейство = най-важната институция”, други се затрупват под останките от счупената илюзия за перфектен живот.

За да разберем обаче, що е то семейство и кой е най-важният човек в него, нека използваме чудото на метафората и се потопим в семантиката на „1+1=3” и дълбоката истина, която се крие в нея.

Ако татко е „1”, мама е „1” и дечко следва да е „1” – семейството е крайният резултат „3” – нищо сложно, нищо трудно. От уравнението обаче разбираме, че детето е скрито в отговора – то няма обособено място, нито е изписано със специален символ ( иначе щеше да изглежда „1+1=1+2”, което е крайно неугледно и разваля цялата магия). Ето точно тук, ще заключим, че причината „3” да е „3” и си струва да е „3” е само и единствено заради фактора, който помага на 1+1 да прескочи законите на математиката – а именно детето! Това малко чудо на природата! Този скрит хикс в красивата метафора на любовта! Тези невинни малки крачета и пръстлета… За тях си струва всичко! 

Но чакайте малко…
Защо тогава онзи мъж беше толкова нещастен? Неговото бебе не е ли тъй сладичко и миличко като останалите? Не се ли окрилява само при мисълта за прекрасното „3”, което са си създали? Какво пък иска толкова? Но нека се върнем на метафората.

„1” и „1”. Началото. Нека не поставяме веднага знак плюс и изчакаме горките единици да се почувстват готови. Те са две равнопоставени фигури, еднакво важни и еднакво нужни един за друг. С времето усещат, че между тях би се получило нещо невероятно. Че биха създали нещо изключително. Че самите те са специални. Те са нашите мама и татко, които са партньори в една важна за тях връзка.

И тук идва време за вълшебството. Всеки дава по една малка чертичка от себе си и така две равни чертички създават магичния знак + . Той осъществява връзката между двете равни единици. Символизира комбинация, съюз и сдвояване на двете енергии на „1” и „1” (мъжа и жената). Това можем да приемем, че е желанието и намерението да се създаде семейство.

Е равно на три. Нали така? ПОДЧЕРТАВАМ – по равно. Отново две равни чертички, перпендикулярни една на друга. Те символизират осъществяването на замисъла, който стои зад първоначалната идея на единиците да се съединят. Мама и тате са желали семейство. То може да се създаде и пребъде само и единствено от тяхното сдвояване и добро намерение.

Тройката – този математически „невъзможен” и толкова мечтан резултат. Съдържа в себе си мама, тате и бебе, без които тази стабилна структура „3” не може да съществува. За това мечтаха единиците, за това се съединиха, помните ли?

Понякога се случва се обаче нещо неочаквано. Единиците забравят, че са единици. Обезличават се в сянката на тройката и започват да вярват, че са това, което са само защото има едно специално нещо, което ги прави „3”. Често родителите бъркат децата за най-важната съставка в уравнението, която ги прави такива каквито са. Ако не са родители, преживяват ужас, тотално объркване и крах на това, което са съградили. Виждаме го при хора, които губят децата си по една или друга причина. Те просто не знаят кои са без децата си. Забравят един много важен факт!

Семейството.Е.Това.Което.Е.Заради.Вас.

Магията свършва, когато някоя от двете единици оттегли равната чертичка, която допринася за знака +. Досещате се в какво се превръща нашето уравнение, нали?
„1 – 1 = 0”

Мхм. Минус едно щастливо семейство.

Тогава в знака за равенство стои човекът, отговорен за това. Той е на фокус и хората обичат да му го натякват.

„Такъв безотговорен баща, че и пияница – как да задържи такова момиче!”
„Уж добра съпруга, а ходеше с всеки, който срещне, като го нямаше Иван наблизо!”
„Петрови ли? Ооо, мъжът им ги изостави, а бяха толкова хубава двойка и бебче си родиха!”

Детето никога не е причината за раздялата. То има важно място, но със сигурност не и най-важното място в семейството. Няма и да го има. Зависи от всеки един от родителите да поддържа своята „чертичка”. Желанието да общуваш с партньора си. Да обменяте идеи, мисли, емоции, любов. Да сте свързани един с друг.

Защото най-важния човек в семейството, всъщност не е човек. То е идеал.

Идеалът, който двама влюбени съмишленици поддържат жив и който им помага да зареждат отново и отново с любов и страст всичко, което символизира тяхното семейство.

Мъжът, за когото споделих в началото дава своята „чертичка”. Но не получава обратното. Неговата партньорка е вглъбена в резултата „3” и забравя защо той е такъв. Не поддържа структурата. Забравя, че е нужно да отдава енергия и любов към своя партньор, а с това да захранва идеала, който символизира семейството. Мъжът беше тъжен с много основателна причина.

Децата растат като гъбки в присъствието на двама силни, отдадени един на друг, любящи родители.
Защото това е правилното уравнение.
Защото така се прави магия.

Автор: Ангелина Меранзова, психолог на деца и тийнейджъри

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час