От какво се нуждае една връзка, за да бъде пълноценна?

Какво е общуването? Какво ни дава то и какво променя то в нас?

Много хора си задават въпроса, как да запазят взаимоотношенията си в семейството здрави за по дълго време и какво им липсва, какво пропускат в обзелото ги ежедневие. Някой биха казали – романтиката. Да, така е романтичните взаимоотношения са много важни, за да чувстваме една любовна връзка пълноценна, но не са напълно достатъчни за да бъде тя здрава.

Според мен и колегите психолози общуването е може би най-важната част от нашия живот, защото ни дава възможността да се променяме и обогатяваме с всеки един обмен на информация. Чрез общуването ние можем да заявим себе си пред другите, а това от своя страна да ни даде свобода и удовлетворение. Едно от най-важните неща в съвместния ни живот с близки, приятели, семейство и всички хора около нас е общуването.

Говоренето открито с любимите хора е един много ключов елемент за здрави отношения било то между съпружеска двойка, между родител – дете или просто приятели. Разговорите на различни теми ни дава възможността да останем по-свързани с партньора ни в по-дългосрочен план. Обсъждането на теми за родителство и домакинство не са достатъчни, добре е да отделяме време за обсъждане на по-лични и дълбоки теми, като не бягаме и от такива, които са по-трудни за разговор, все пак е добре е да се спазва любезния тон, защото понякога това може да се отрази негативно върху връзката. Естествено няма как да се избяга от това да се изрази несъгласие по обсъжданата тема, но идеята е да се избяга от разрушително поведение като викове и крясъци, които биха изиграли негативен ефект върху това което се стремим.

Мои клиенти ми задават въпроси от рода: Когато не съм съгласен със съпругата ми не е ли по-добре да мълча и да я оставя да прави и говори, каквото иска?

Понякога това е добър вариант, но понякога пасивността е един доста деструктивен елемент във взаимоотношенията и би провокирало по-голяма агресия и нездравословен изход от ситуацията. В такива ситуации използването на конструктивни стратегии като изслушване на гледната точка на партньора и опит за разбиране на чувствата и емоциите му е доста по-добър за справяне с разногласията.

Да разговаряме, да споделяме, да бъдем открити, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти, за които после да съжаляваме.

Как да устоим на ежедневието и еднообразните ангажименти свързани с дом, деца, работа?

Експерти психолози препоръчват въпреки ангажираността да се измъкваме от еднообразието, като може да се организират интересни неща за двамата съпрузи в зависимост от техните интереси. Планиране на вечери за двама, вечер с танци, кино и др. идеята е да се избяга от рутината.

Кога е добре да потърсим подкрепа от психолог за подобряване на общуването в партньорството си?

Има много фактори, които могат да повлияят негативно и да създадат неприятности в една връзка, това може да са фактори свързани с родителство, финанси, несъвместимост в гледни точки, различни концепции за живота, които могат да създават повтарящи се конфликти и недоразумения. Оставяйки проблемите във времето, замитайки ги под килима може да доведе до отдалечаване, силна фрустрация, дори непоносимост. В такива моменти психологът може да окаже съдействие и подкрепа на двойките, които са изпаднали в една и съща борба за решаването на един конфликт.

Нека онагледя това като ви запозная с една притча, която отговаря на много въпроси, които си задаваме:

Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб – същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.

Тя отчупила парче хляб на всяко от техните деца и разрязала останалия хляб на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила:

„Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”

И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:

– Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!

Автор: Нели Баева, организационен психолог

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к."Лазур", ул."Калофер 29", бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 - 17:00

Форма за контакт

Разрешение

7 + 10 =

Запази своя час