Психологическо значение на физическите симптоми
(Част 1, Акне, Алергия, Астма)

Акне

Акнето е не само болест на пубертета. То засяга все повече хора между 30 и 40 години и може да се появи до около 55-годиигна възраст. Чисто органичните причини за акнето са хиперфункцията на мастните жлези и запушените с рогови клетки пори. В по-безобиден вариант порите са отворени и познати като „комедони“. Става по-сложно, когато пъпките – тези „запушалки“ от рогови клетки – се образуват под кожата и не могат да се отпушат навън. За кратко време те се населяват от определени бактерии и се уголемяват чрез множество други рогови клетки, докато се възпалят, загноят и се появят на повърхността. След излекуването им може да останат белези, които в някои случаи не изчезват напълно.

Дали и до каква степен ще ни сполети акнето, зависи и от наследствеността. Ако в младежките си години двамата родители са имали акне, децата могат да са сигурни, че и те ще се запознаят с него в пубертета, физически акнето не може да се избегне. Отказът от сладки неща, мазна храна или промяна на отношението към сексуалността няма да могат да предотвратят акнето.

Кожата е най-външната част на тялото ни, нашият контактен орган, допирната ни точка с околния свят. Замърсяванията на кожата свидетелстват за „трудности в общуването“ в най-широк смисъл. По правило акнето действително се проявява едва тогава, когато започнем да се занимаваме с противоположния пол, когато търсим нова за нас форма на контакт – в пубертета. В този период тялото ни принуждава да се занимаем със своята пробуждаща се сексуалност. Не сме подготвени за нея, а родителите и приятелите не оказват истинска помощ.

След това, благодарение на погрешни представи, очаквания и недостатъчно просвещение се появяват духовни „замърсявания“, собствените сексуални желания биват потискани, отхвърляни като „мръсни“.

В същото време това възприемано като отблъскващо замърсяване предпазва „носителя“ от конфронтации. със сексуалността, защото затруднява изживяване сексуалните ни желания, като евентуалният партньор бива отблъскван, било то само в собственото въображение.

Мъжете са засегнати по-малко от акнето. Защо? Мъжете по-често са склонни да изживеят своята сексуалност, да я отстояват и да й дадат израз, макар и все още доста неумело. Ако все пак даден мъж страда от акне, то той обикновено е засегнат по-сериозно, тъй като сексуалното влечение на мъжа в пубертета в повечето случаи е по-силно от това на жената и поради това конфликтите в случай на проблем също са по-силни.

Малките деца нямат проблеми с акнето, защото функцията на мастните жлези при тях все още е силно ограничена. Бебетата и малките деца нямат духовно-душевни проблеми със сексуалността, защото те я изживяват открито и със задоволство до момента, в който не бъдат възпрепятствани в своето битуване от „възрастните“ и тяхното „възпитание“. Ограничението, което налага общоприетият морал, създава на първо място предпоставките за трудностите със сексуалността и съответно за акнето.

Лекарите предписват на момичетата противозачатъчните хапчета с успех срещу акне, защото те симулират пред тялото бременност. Така изглежда, че това, от което тийнейджърите тайно се страхуват, вече е настъпило и конфронтацията им става излишна.

Друго ефективно средство в борбата с акнето са слънчевите бани и става ясно защо е така. За слънчевите бани човек трябва да освободи тялото си, да отстоява физиката си и да премахне защитната обвивка на дрехите. Това е първата крачка на човека към изясняване на неговата сексуалност. В този случай ние се отваряме за „топлината“, която ни липсва.

Хроничната злоупотреба с алкохол също намалява драстично функцията на мастните жлези и така предотвратява акнето. И тази взаимовръзка с духовно-душевната област става разбираема, като се замислим, че както е известно, алкохолът в по-големи количества води до „отпадане на всички задръжки“. Тогава вече нямаме задръжки да кажем на другия желанията си. Вътрешният конфликт се изживява приятно, като открито заставаме на страната на своята сексуалност. Но от злоупотребата с алкохол възникват други сериозни проблеми.

Акнето е безобидно, незаразно смущение на кожата, което обаче оставя белези не само по тялото, но и в душата. Конфликтът възниква поради силно изразената сексуалност на тялото, която се развива бурно и иска да бъде изживяна, докато духът казва: „Искам да съм чист, не искам да върша подобна мръсотия“. Тези две противоположни сили могат да разкъсат младия човек, докато осъзнае, че привидно мръсното не съществува, защото сексуалността е естествена част от развитието на човека. Негова задача е да интегрира и този аспект в живота си и да бъде в хармония с него.

Обобщение:

Акнето показва:

– Че не съм на чисто със себе си.

– Че искам да се имам различен от това, което съм,

– Че бих желал да съм по-чист, по-съвършен.

– Че усещам сексуалността като нечиста. (За жената това е още по-трудно, защото тя трябва да „допусне в себе си“ сексуалността. Мъжът може да изживее своята сексуалност извън тялото си.)

– Че живея в конфликт с женствеността си. Бременността е нещо красиво, но сексуалността е субективно „нечиста“.

– Че проблемите ми при общуването с външния свят са само символ на липсващ контакт с мен самия.

– Искам да се освободя от чуждото, новото в мен, Тъй като не съм отворен за него, порите ми са запушени.

– Че не искам да дам външен израз на нещата, които стават в момента в мен, защото ги смятам за нечисти.

– Че засилената продуктивност на мастните жлези всъщност иска да улесни моето общуване, да ме „смаже“ по-добре, но аз не съм отворен за това.

– Че не пускам жизнената си енергия да тече свободно. Пъпките, образувани от запушването на роговите клетки, показват, че нещо отмряло, изостанало ме задръства.

– Когато акнето се появява на гърба, означава, че обръщам гръб на тези неща, не искам да ги гледам в очите, не мога повече да ги „понасям“.

Когато акнето се появява отзад, означава, че емоционално силно се занимавам с него, но искам да скрия проблемите си.

Начин на действие

Акнето е призив на живота да се допусна такъв, какъвто съм. Признайте си, че сте наред, каквито сте в момента, че животът ви иска такива, каквито сте. „Мога открито да общувам с околните и със себе си. Не искам да съм друг, „по-чист“, и се приемам във всеки момент какъвто съм, защото това е най-чистата форма на действителността, която в този момент мога да осъществя.“
Акнето изчезва, когато порите са „отворени“ и човек се допуска такъв, какъвто е.

Алергия

Алергичните заболявания се основават на свръхчувствителността и силната защитна реакция на организма спрямо определени вещества, които за другите хора са безобидни. Следователно алергията е свръхреакция на тялото спрямо нападения отвън, които не са действителни атаки. Така алергията се явява признак на силно агресивно състояние и прекомерна защита. Тази силна агресия обаче в повечето случаи не се осъзнава и поради това и не се изживява. Дори когато агресията в отделни случаи се изживее, често става дума за потиснат аспект, който не се осъзнава. Така потиснатото желание за нападение безпрепятствено започва да бушува в тялото.
Ако човек наблюдава известно време най-разпространените алергии, много бързо ще открие ключа към страха, от който се пазим.

Сенна хрема

Става дума за алергия към цветните полени (поленова алергия), които са символ на оплождането и размножаването. Сенната хрема показва отбрана – често неосъзната – в сексуалната сфера. Сексуалността или определен аспект от нея биват отхвърлени.

Алергия към животински косми

Алергията към животински косми, общо взето, е признак за отхвърляне на животинското в човека. Първичното, нагонът се приемат като мръсни и затова се отхвърлят, макар често да съществува силно влечение към него.

Алергия към котешка козина

При тази специфична форма на алергия към животинските косми излиза наяве проблем с женската сексуалност срещу притискането, отстъпването, само-разтварянето.

.

Алергия към кучешка козина

Тази форма на алергия към животинските косми показва отхвърляне на мъжката агресивна форма на сексуалност, отхвърляне на директността или налагането на сексуалния контакт.

Алергия към конски косми

Отхвърля се първичното само по себе си. По този начин се проявяват страхът и отхвърлянето на собствената телесност.

Алергия към домашен прах

При тази форма на алергия определени области от живота се приемат като нечисти и се отхвърлят. Вътрешният критерий се определя от висок идеал, който обаче не може да се осъществи на този свят.

Агресията на алергичния намира опосредстван израз в принудата на обкръжението му да избягва точно определени ситуации или обстоятелства, отключващи някаква алергия. Със своята чувствителност алергичният човек се изявява (несъзнателно) като тиранин спрямо хората около себе си. Често е достатъчно само да се появи образът на алергена, за да предизвика пристъп. С други думи, не самият алерген, а идеята, която се крие зад него или която се свързва с него, е отговорна за дадена алергия.

Статистиката сочи, че от алергии са засегнати най-вече младите хора и преди всичко 16-17-годишните. Това е разбираемо поради факта, че тийнейджърите в тази възраст трябва да се конфронтират усилено със своята напираща сексуалност. При алергия съзнанието с завладяно от несъзнателен страх, така че съответните сфери от външния свят символично и заместващо биват отхвърляни от тялото като алерген. Азът се изолира и не иска да се изправя срещу определени неща или ситуации. Тази духовна отбрана се отпечатва и проявява върху проекционната повърхност тяло.

Алергичният човек се бори подсъзнателно срещу определени жизнени сфери, но тъй като агресията в духовната област вече е потисната, борбата символично се премества на физическо ниво и агресията се изживява върху тялото. Агресивните състояния са свързани все по-тясно с определени страхове. Човек се бори само срещу това, от което се страхува, и в съответствие с предпочитания алерген става ясно кои области предизвикват страх, срещу какво той така упорито се бори.

Това, че дадена алергия е резултат от духовна нагласа, се потвърждава и от факта, че в състояние на наркоза не са възможни алергични реакции. Това означава, че алергичната реакция очевидно идва от подсъзнанието, физическият причинител в случая играе само второстепенна роля.

Медицинският метод на „десенсибилизация“ е правилен като идея, само че не трябва да се прилага изключително на физическо ниво, а преди всичко на духовно-душевно равнище, ако човек иска да постигне истинско изцеление. Само откровеното конфронтиране с отбягваните и отхвърляни житейски области и хармоничното интегриране в собствения живот създават предпоставки за истинско изцеление.

Алергичният човек всъщност се страхува от живота и по този начин отхвърля всичко, от което напира жизненост: сексуалност, любов и агресия, че дори и домашния прах, т.е. низшата материя. Неговият идеал е Чистото, Висшето, Благородното. Той не осъзнава, че това е едностранчиво и недействително. Предпочита да освободи живота от нагони и агресии и да живее в стерилна атмосфера. Търси живот, който едва ли заслужава названието „живот“.

Обобщение

Алергията показва:

— че не искам да влизам в съприкосновение с определена сфера на живота, не искам да се сблъсквам с нещо.

— че вътрешно отричам нещо и затова го отхвърлям.

— че съм против нещо, защото противоречи на представите ми.

— че не искам да съм такъв, какъвто съм.

— че отхвърлям част от личността си.

— че искам да съм различен, по-добър, по-чист, но преценката ми е много субективна.

— че не съм отворен за промени.

— че не показвам достатъчно готовност да допусна новото.

— че се защитавам от нещо, изолирам се.

— че неправилното ми отношение към живота е действителният причинител на алергия: свръхреакция на организма спрямо мними нападения.

Начин на действие

Алергиите са апел на живота към нас да се отворим, да кажем „да“ на целия живот, дори и на видимите несъвършенства. Те са предизвикателството да живеем живота си, а не представата за него. Не да искаме да живеем идеала за живот, а това, което е в нас, да допуснем собствената си действителност. Животът е такъв, какъвто е, защото така трябва да бъде. И всеки човек е такъв, какъвто е, не какъвто смята, че трябва да бъде. Приемете действителността на живота, пуснете пресилената си ценностна система и престанете постоянно да преценявате нещата, приемете ги такива, каквито са.

Всичко е добре, както е, защото може да послужи за опит, включително и болезнените и неприятни преживявания. Признайте скритата си агресия и я отстоявайте. Намерете любвеобилна форма да ги изразите и изживеете. Осъзнайте страха, който всъщност е само стесняване на съзнанието. Запитайте се: „Какво ме плаши и защо? От какво всъщност се страхувам?“.

Научете се да осъждате и да не правите заключения. Няма нужда от изграждане на образи. Просто приемете действителността такава, каквато е, живейте я. Повтаряйте си непрекъснато, че е по-добре да се научим да обичаме всичко и да не изключваме нищо, включително и привидно лошото, несъвършеното и злото. „Приемам, откривам и изживявам и животинското като част от човека.“ Действайте според тази максима!

Като допуска живота такъв, какъвто е и не изключва някои негови сфери, човек разкрива една напълно нова жизненост. Да живееш, означава също да пуснеш света в себе си, да осъзнаеш съвършенството на несъвършеното. Осъзнавайки все повече единството на Битието, разбираме, че няма нищо чуждо, непознатите също са приятели, с които човек просто още не се е запознал.

Астма

Астма идва от гръцки и означава всъщност „тесногръдие“. При тази болест е налице стесняване на бронхите и бронхиолите, при което чрез спазъм на гладката мускулатура може да се стигне до възпалителна реакция на дихателните пътища и оток и отделяне на секрет от лигавицата.

Медицинското лечение може да успокои симптомите. Това се постига чрез медикаменти, които облекчават бронхиалните спазми, но всички лекарства, колкото и да са ефикасни, винаги лекуват само симптома, но не и причината.
Астматичният пристъп се преживява като животозастрашаващо задушаване, при което, и това е най- важното, е силно затруднено издишването.

С първата глътка въздух ние осъществяваме контакт с този свят и с последното издихание издишваме живота. Животът означава вечно даване и получаване. Ние живеем в дуалност: вдишване – издишване, заспиване – събуждане, живот – смърт. Едното предизвиква другото. Животът предизвиква смъртта, но смъртта предизвиква нов живот.

Астматикът измества сексуалността нагоре, към съзнанието, но блокира на средата на пътя – в гърдите. Той иска да има любов, но не може да даде любов.

Проблемите с въздуха винаги означават проблеми и с мисленето, с прекаленото задълбочаване, с подценяването на ближния. Астматикът обича чистото, ясното и избягва тъмното, нечистото. По върховете на планината, издигнат над „низините на битието“, той се чувства добре, оздравява. Също и на море му се отразява добре чистотата на минералния елемент.

За астматика най-висшата чистота се намира в стерилността. В същото време противоположността на тази стерилност е много ефикасна форма на терапия: терапията със собствена урина. При този метод астматикът се докосва до собствената си нечистота, той трябва да се конфронтира е това, което отхвърля.

Можем да наречем астмата и вътрешен обрив. Когато една екзема се потиска, тя се трансформира често в алергична астма. Лечението на астмата води в повечето случаи отново до екзема, защото кожата и белите дробове са двата големи контактни органи на човека.

Самата дума астма, т.е. „тесногръдие“, ни дава важно указание, защото винаги където има стеснение, както при ангина на гърлото или ангина пекторис, се появява и страх. Теснотата и страхът са неразделни.

Страхът стяга гърлото ни, а когато сме освободени от нещо, въздъхваме облекчено. Трябва да се запитате:

 

  • „Какво ми спира дъха? От какво се страхувам?“ Единственото надеждно средство срещу страха (теснотата) е разширяването на съзнанието. Човек трябва да стане „широко скроен“ и да допусне в себе си това, което досега е избягвал. Трябва да живее с него и да го интегрира в битието си.
  • „В коя област искам да вземам, без да давам?“
  • „Какви агресии крия в себе си, може би подсъзнателно, и какви възможности имам да ги проявя подобаващо?“
  • „Какво не искам да допусна в себе си и срещу какво се отбранявам всъщност?“
  • „Какво ме плаши и от какво всъщност се страхувам?“
  • „С какво не искам да влизам в контакт, чий допир избягвам и защо?“

 

 

  1. Проблем на даването и вземането и на желанието за самоизключване. Налице са дълбок копнеж за общуване и истинска симпатия, предизвикани в повечето случаи от плахата прекомерна загриженост на майката. Тя е давала любов, която ограничава, пречи на собственото развитие на детето. Възможно е да се дължи и на потиснатост поради властния авторитет или незачитане от страна на майката. Че отношението към майката играе определена роля, е видно и от факта, че деца, които остават по-продължително време в санаториум и по този начин са откъснати от майката, най- често се възстановяват бързо, щом като свикнат с новата среда.
  2. Потискано чувство за превъзходство, което противостои на собствената незначителност. Болният изживява чувство на безсилие, нарушена е способността „пасивно да оставям нещата да се случват“. Затова астматичните пристъпи се появяват най-често в типични ситуации, в които случващото се се отхвърля. Изпълненото с възмущение „не“ спрямо случващото се спира дъха на болния.
  3. Потискана агресия, съпроводена от неспособност или страх от освобождаването й, което би довело до облекчено поемане на въздух. Тази агресия възниква от възмущението, че трябва да се подложим на такова изпитание, че трябва да понесем такова нещо.
  4. Отричане на смятаната за низша сфера от живота. Това може да е сексуалността, анималистичното, прах или др.
  5. В напреднала възраст особена роля играят психическите причини, най-вече трудността да свикнем с промените при стареенето. Астмата може да бъде отключена от яд, страх, безнадеждност, неразбирателства, отричане и отхвърляне, и колкото повече се потискат или премълчават тези чувства, толкова по-интензивни стават астматичните пристъпи.

При спазъм, който астматиците получават при издишване, това винаги е знак за отбрана. С други думи, този спазъм при издишването е „контрадишане“. Астматикът иска да задържи това, което има, и така сам се трови, защото не може да дава. Същевременно се намира в отбранителна позиция. Не желае да допусне нищо ново. Той се затваря, но крайната форма на самоизключване е смъртта.

Астматикът трябва да се научи да приема своето несъвършенство, своята незначителност, да не важничи. След по-дълго боледуване се стига до разширяване и втвърдяване на гръдния кош. Той придава на астматика мощен вид, но поради намалената му еластичност дихателният обем е минимален. Тялото съвсем ясно на своя език показва претенциите и дребнавостта на човека. Вместо същинска власт става дума само за „перчене“, което може да доведе и до припадък.

Астматикът иска да си поеме дъх с вик, който обаче засяда в белите дробове. Така той успява само да изкашля, да изплюе нещо пред събеседника – символ на агресия, която не може да се изрази по друг начин.

Обобщение

Астмата показва:

– че нещо или някой се е приближил твърде много до мен и поради това се чувствам ограничен, притеснен, не мога свободно да се разгърна. Изпитвам неутолима нужда от свобода, искам да се изкажа и разгърна напълно.

– че имам чувството, че повече не бива и не мога да се допускам, че трябва да огранича особено индивидуалността си. Същевременно изпитвам силна потребност да се приближа повече до себе си.

– че собствените ми представи, очаквания или общественият морал ми пречат и ме ограничават.“ Животът преминава край мен, защото аз съм извън него.

Начин на действие

Осъзнайте следното: „Аз имам не само свободата, а и задължението да бъда такъв, какъвто съм.“ Важно е болният да се научи да се изразява, да допуска чувствата си, да се открива, за да дава и да получава. Вдишването и издишването са еднакво важни! Нищо в живота не може да навреди съществено или да се доближи прекалено много до нас. Едва когато човек съумее да приеме живота какъвто е, той е готов да живее пълноценно, в изобилие.

Също толкова важно е да пуснем каквото вече не ни принадлежи. Да се научим да се приемаме каквито сме и да допускаме себе си в настоящото си битуване. Това означава да допускаме и дълбоко скритото в дълбините на психиката, което предпочитаме да оставим там недокоснато и не желаем да показваме никому.

Болният е призован да извърви пътя към себе си, чак след това може да намери вътрешен мир и сигурност в себе си и няма повече да изпитва потребността „да изкашля нещо на някого“. Осъзнайте следното: „Не мога само да давам или само да вземам, не мога да вдишвам, без да издишвам. Само така е възможна цялост, в противен случай ми липсва дадена част.“
Който дарява любов и себе си, бива обичан. Особено астматикът трябва да осъзнае правилото „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Не съществува нищо нечисто, нищо „незначително“, включително и в собственото Аз, защото всичко е част от Цялото.

Сянката съществува само ако я допуснем, ако не я осветим чрез осъзнаване. Признае ли човек страховете си честно и безкомпромисно, скоро няма вече да избягва сферата, причиняваща страх, а ще я интегрира като пълноценна част в живота си. Чрез прозрението, че неприятните преживявания също имат своята полезна роля за личностното израстване, страхът постепенно се стопява. Запитайте се:

 

  • „В коя сфера отхвърлям себе си?“
  • „Какъв не искам повече да бъда?“
  • „Какво се страхувам че може да открият останалите в мен?“
  • „С какво или с кого не искам повече да имам нищо общо и защо?“

 

 

Симптомът е зов да се занимаем с всички аспекти на битието и да се допуснем такива, каквито сме. Няма нищо, което да отхвърляме, няма нужда да потискаме каквото и да е. Няма никой, който да ни превъзхожда, но и никой не е по-долу от нас. Всички сме едно и всичко е равнопоставено. Трябва да престанем да се вкопчваме, трябва да се откажем от илюзията, защото само които е автентичен и осъзнае, че е уникален и неповторим, може да твори свободно живота си!

Из „Езикът на симптомите“, К.Тепервайн

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,бл 78Б

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час