Тревожността-психологическата чума на 21 век

“Здравейте! Пиша по повод рубриката: “Въпроси към нашите специалисти”. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадекватен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.”

С. 48г

Последните години забелязвам тенденция към нарастване на тревожността и все по често наблюдавам самотни хора, затворени в себе си, в мислите си, преживяващи емоции на неудовлетворение каквото и да правят. Често моите клиенти ме питат “какъв е смисълът”. В практиката си често попадам на проблем като вашия, преживяван от различните хора по подобен начин. От малкото информация, която давате е трудно да се каже дали имате нужда от психолог, но определено от думите ви прозират емоции на тъга, апатия и отчаяние. Казвате: ” До скоро се притеснявах за всичко, а сега ми е все едно”. Това може да означава много неща, само не позволявайте сегашното ви състояние да се превърне в нормално състояние.

За съжаление в днешно време тревожността е състояние, което бавно и постепенно се превръща в норма, а поведението на хората става все по неадекватно без дори да бъде регистрирано от другите.

Близките сякаш нямат време да обърнат внимание на човека до себе си и на неговото емоционално състояние. Всеки бърза вглъбен в задълженията си. Ако дълго време човек остане под влияние на тревожността и не може да реши текущите си проблеми, същевременно не знае как да поиска помощ, напълно е възможно уморен от живота да изпита апатия. Ако средата или ситуациите притискат същия този човек той може да потъне в изолация и да се отдръпне от социалните контакти и обществото. Постепенно тревожния човек ще забрави корена на тревожността, ще го изтласка в несъзнаваното поради неспособността си да го преработи и нерешения вътрешен конфликт може да се превърне в психично разстройство или във физически дискомфорт и болест.

Психиката е сложно нещо и избягването на проблема тревожност не води до нищо добро.

Когато човек не го свърта на едно място може да означава много неща. Може да е нетърпелив, може да се тормози за нещо, може да мисли няколко неща наведнъж и да се опитва да вземе най- правилното решение или може просто да е в очакване на нещо да се случи. Каквото и да е човек изпитва емоции отговарящи на неговите личностови особености, начин на мислене, темперамент и навици. Някои хора пренасят емоционалния си свят на вън и са способни да споделят с други своите проблеми и емоционални състояния, други преживяват ситуациите в себе си и разчитат на фантазията си за решение на проблемите си. И двата типа хора могат да бъдат тревожни, ако се изправят пред предизвикателство извън своята зона на комфорт.

Не е лошо човек да се консултира с психолог, ако усети, че му е трудно да се справи в дадена ситуация.

Не винаги сме подготвени за предизвикателствата на живота. Много лесно може човек в подобни случаи да махне с ръка и да си каже: “Няма да го мисля, то ще мине от само-себе си”. Само, че психиката не работи така. Има различни етапи от живота на човек, в които психиката се изгражда и така се формира личността. Човек не винаги преценя способностите си и може да се преживее обикновена житейската криза като психологическа, като си мисли, че може да се справи със ситуацията. С бързите промени в днешно време, по някога на човек му е нужна друга гледна точка или просто има нужда от надграждане. Често се случва до сегашния модел на поведение и отношение вече да не са адекватни на средата, в която личността живее и се развива. Може човек да има нужда да се адаптира в нещо ново, а всяко ново нещо е само по себе си стрес. Може да има нужда да промени нещо старо, което е свързано с комфорта на личността, което също е стрес. По някога човек не вижда нуждата си, но я усеща под формата на емоционален дискомфорт. Тогава може да се обърне към психолог или психотерапевт. Това са част от функциите на професията психолог. Тук не става въпрос за добър психолог, а за готовност на личността за промени и развитие. Вие имате ли такава готовност?

Загубата на близък и значим човек е тежка психологическа травма, колкото и да казват, че времето лекува. Ако усещате, че не може да се справите с емоционалната болка, а времето остава все по дълбоки и мъчителни следи, задължително имате нужда от психолог. Психолога или психотерапевта ще ви насочат към вътрешната стабилност на Аз-а, който ще намери способностите си за справяне с кризата и ще продължи напред.

Какво правят хората с готовност да се справят с житейските кризи:

– Приемат трудностите и са наясно колко могат да понесат.

– Поставят си задачи, колкото могат да изпълнят.

– Споделят с близките си намеренията, мислите и емоциите си, когато имат нужда.

– Довършват започнатите си дела. Не отлагат и познават вътрешния си ресурс.

– Развиват се според задачите на възрастта и в аспектите от живота, които им дават психична енергия и сила. Тази психична енергия я превръщат в желания, цели и действия за движение на личността.

– Не се занимават дълго време с неща, които ги изтощават и изхабяват емоционално и личностно. Връзки, работа, социален статус и др.

– Имат умения за личностно, емоционално и физическо самосъхранение. Това се учи, само биологичните инстинкти за самосъхранение не вършат работа.

– Когато се случи нещо неочаквано в живота им имат способността да се справят със стреса, ако нямат ресурса на този етап, търсят помощ от психолог.

– Мисъл, емоция и действие работят в синхрон.

“Ако не можеш да летиш, бягай! Ако не можеш да бягаш, върви! Ако не можеш да вървиш, пълзи- но никога не спирай да се движиш. Това е естествения ход на живота за развитие на личността!”

Поздрави! Виктория Богданова- психолог и психотерапевт

Птицата шивач и котката

В двора на една къща растял див син домат. Птицата шивач зашила с човката си няколко листа от него и си направила гнездо…

Кой е най-важният човек в семейството?

Кой е най-важният човек в семейството? Беше динамичен и слънчев ден, а този мъж изглеждаше смъртно уморен от живота. Не се усмихна, когато го поздравиха ….

Тайните, които психолозите не биха искали да узнаете

Тайните, които психолозите не биха искали да узнаете
Но е добре да го направите.

Смъртта на пеперудата

Смъртта на пеперудата. Веднъж синът на пастира отишъл, плачейки, при Мъдрата свиня.
– Без да искам, убих една пеперуда, – изхлипало детето, – а мама ми каза, че да се отнеме чуждия живот е голям грях…

Замисляли ли сте се защо Вашето дете не може без любимата си играчка?

Замисляли ли сте се защо Вашето дете не може без любимата си играчка?

Телевизорът – бавачка или възпитател?

Телевизорът – бавачка или възпитател – това е темата на седмичния ни разговор. Какво всъщност е въздействието на телевизията върху децата? Как помага или пречи на родителите им? Може ли това забавление да се лимитира, без да ограничава? На тези въпроси и много други отговарят Ангелина Меранзова и Дияна Комнева , психолози на деца и юноши в „Инсайт“.

Невестулка и котка

Невестулка и котка -Африканска народна приказка. Котката много тъгувала, че няма деца. Един ден тя отишла да сподели мъката си със своята приятелка – Невестулката…

Детската агресия и авторитарните родители

Детската агресия. Всекидневното сблъскване със случаи на агресивно поведение на деца кара човек непрекъснато си задава въпроса какви са причините..

Изкуството да казваш „Не”

Изкуството да казваш „Не”. Децата са чудно нещо. Грижиш се за тях, купуваш им всевъзможни залъгалки и еднократни удоволствия, не спиш когато са болни…

Когато любовта е на път да угасне…

Когато любовта е на път да угасне… Какво е любовта? Има ли някой, който не познава сладкия й дъх или не се е убождал на острието й?

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час