Тревожност и паническо разстройство

Рубрика на Психологичен център „Инсайт“ – „Имате въпрос, ние ще ви отговорим“

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Паническата атака…стрaхът който е сграбчил гърлото ми и притиснал гърдите ми. Това са онези две чувства, толкова непознати и толкова реални – страх и напрежение от тревожност. От къде ли идват? Сякаш от нищото…Как ли да се справя с тях? Така са ме завладели, все едно не съм аз… Полудявам ли? Имам чувството, че нещо лошо ще се случи…Страх! От какъв ли доктор имам нужда и кой изобщо ще може да ми помогне…

„Близките ми казват „Вземи се в ръце“, „Всичко е в главата ти“, но на мен ми става още по зле, защото не мога да се справя?“

Това са част от мислите обсебващи умовете на много хора. Те са хаоса в главите и неспособността да се концентрираме в настоящето. Някои изпитват огромно желание да подредят хаоса отвътре, за да са спокойни отвън, а при други подредеността и реда отвън създават хаоса отвътре. Тогава на помощ идва тревожността, неприятната предвестница на чувството, че нещо лошо ще се случи. Ами ако тя е добрата фея? На някой минава ли му през ума? Трудно е, защото се борим с нея. Казваме си – не става…какво ли се изисква от мен? Какво си мисля, че се изисква от мен? Правилно ли върша нещата? Дали ще са доволни от мен? Дали направих достатъчно?

Това е тихото гласче на предсъзнаваното, а тревожността е онова чувство, което би трябвало да ни отвори очите за да погледнем реалността си. Какво в реалния ми живот е в сблъсък с моите концепции и принципи? Не искам нищо да променям – крещи навикът на мислите и поведението.

Още тревожност! Напрежението става все по-дълго, сякаш вече не мога да си поема дъх. Чувствам се притиснат от собствените си изисквания, все повече се иска от мен, сигурно съм неспособен. Вината, ооо, тази съдница! Аз ли съм най-зле? Как успяват другите хора? Започва да ме стяга гърлото, задушавам се, не знам какво да направя. Искам да се освободя, но как? Задълженията стават все повече. Искам и това, и онова, но не мога, а ТРЯБВА да мога! Трябва! Аз съм отговорен човек! Не мога да си позволя да изоставам. Учили са ме, че трябва да мога всичко, трябва да съм най- добрият…другите как могат?? Аз да не съм толкова глупав? Какво ще кажат хората? Ще разочаровам ли близките си? Ще изложа ли родителите си?

Безмълвният стон на несъзнаваното. То говори почти телепатично, даже не говори…направо действа – създава симптом!

Ужас, какво ли ми има? Болен ли съм от нещо? Ами ако умра? Какво ще стане с децата ми, със семейството ми…Тревога, мисли, напрежение, нарушен сън. Събуждам се посред нощ вир вода, с напрежение и паника…знам! Нещо лошо ще се случи! Минават седмици все така. Тялото ми започва да променя биохимията си. Храненето е лошо, защото постоянно ми е свит стомаха. Пия кафе след кафе, пуша цигара след цигара, пийвам си все по-често, каквото и да се случи се стряскам, защото опасността дебне от всеки ъгъл…

Започвам да получавам сърцебиене. Тези моменти на „мисля, че ще умра“ зачестяват. Проверих в гугъл, май се наричат панически атаки… Паника??? Точно така се чувствам! Няма спокойствие, а то е всичко, което искам.

Сърцето се опитва да се справи с постоянния прилив на адреналин, но аз не знам това. Сигурно ще получа инфаркт. Стряскам се, защото очаквам от някъде да се случи…най- лошото. Не го казвай, не го гледай…дори не смей да ти минава през ума!

Добре, започвам да мисля позитивно! От утре! Ще се забавлявам, ще излизам с приятели, ще си поставям малки цели и ще ги реализирам. Ще спортувам. Един психолог ми каза така. Пък и всички други – навсякъде има лозунги „Мисли позитивно“! Каквото мислиш, това привличаш. Ужас, ако ми се случи това, което си мисля? Като не мисля за това, което може да се случи известно време съм добре. Започвам да разказвам на всички хора колко прекрасно се чувствам, как и те трябва да мислят позитивно. Толкова гръмко обяснявам как съм над нещата, че сякаш себе си искам да убедя. От време на време получавам сърцебиене, изпотяват ми се ръцете и ми се подкосяват краката, но нищо! И това ще мине! Знаете ли я онази притча?

В един прекрасен ден, нещо неочаквано и неприятно се случва. „Ето, знаех си“ – казва тихото гласче в главата ми. Нещата са много зле и аз нямам нито сили, нито ресурс да се боря. Предавам се… Не знам как да се боря, нито кой път да хвана. Кое е по-малкото зло…а и няма къде да избягам… Помощ! Искам някой да се погрижи за мен! Помогнете ми, но не ме съжалявайте. Не искам да се изложа, за това ще бъда силен… Не…не мога да поискам помощ… АЗ СЪМ СИЛЕН!

Тревожността пак се засилва, но аз съм силен! Всеки ден получавам сърцебиене, подкосяване на краката, изпотяват ми се ръцете. Сигурно ми има нещо. Имам чувството, че умирам. По-добре да посетя лекар. Изследване след изследване, здрав съм, сигурно лекарите не могат да открият какво ми е… Ами, ако е някоя неизлечима болест? Знаех си, че е нещо извън моя контрол! Получавам световъртежи, погледа ми става двоен, имам чувството, че се разширявам. Ами, ако съм луд? Как ли изглеждам пред хората? Дали съм адекватен? Не мога повече да се показвам пред другите… Сигурно ми се смеят, обсъждат ме, критикуват ме, но не смеят нищо да ми кажат! Лицемери, страхливци!!! По-добре да не се занимавам с никой! В къщи е безопасно, само близките ме разбират. Не искам да излизам вече, че лошо ми става от всички, които не разбират… Не знам какво да правя… Няма кой да ми помогне… Ще полудея…
Познато нали? Това е един вариант на дългия психологичен разпад на личност, която бяга всеки път когато изпитва житейски трудности, докато не стигне до там, че Паническото разстройство да е най-приемливият вариант за оцеляване в „големия лош свят“.

Панически атаки, паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство, социална фобия, агорафобия, натрапливи мисли. Все състояния от групата на тревожните разстройства. Това са психологически феномени, свързани с несъзнавани процеси. Това са вътрешни сблъсъци с реални или нереални ситуации. Колкото повече се борите с тях, толкова повече вървите към хоспитализирането като пациенти. Но какво да се направи? Как се лекуват? Как да излезем от омагьосания кръг на тревожността? Какви са причините?

Причините са толкова индивидуални, колкото и хора има в това състояние. Ще отговорим на вашите въпроси през вашите преживявания. Това е смисълът на нашата рубрика. През погледа на други хора в подобни състояния, да разберете, че не сте сами в борбата с тревожните състояния. Да разберете, че много други страдат и е добре да се търси помощ. Също така, да разберете, че причините при всеки са различни, а не да си приписвате симптомите и лечението на другите. За житейските кризи хапче няма, нито има универсална терапия. Лекарствата са само за регулиране на биохимичните процеси и в момента, в който медикаментозното лечение приключи, симптомите се връщат заради нерешените проблеми вътре в самите нас!

Въпрос: “ Изпитвам тревожност на моменти доста силна и задух. Възможно ли е да я преборя без силни лекарства?“

След няколко уточняващи въпроса стана ясно, че вероятно става въпрос за по-горе описания омагьосан кръг на тревожността. В уточняваща комуникация жената сподели: „Освен задух изпитвам силна тревожност като уплаха да не съм болна от нещо друго, дали ще се оправи това ми състояние ? Знам, че е етап, който явно трябва да преборя сама но се страхувам май от всичко вече. И когато започна да разсъждавам над това и ме връхлита тази тревожност. Мисля че сама задълбочавам това състояние, но въпреки това все го обмислям.“

Отговор: Госпожо, опитайте се да си спомните кога започна всичко. Сигурно ще свържете началото със стресов момент или проблем, който в този момент Ви се е струвал нерешим. Симптомите са сходни с няколко състояния, които е добре да се уточнят с психотерапевт. Не е изключено състоянието да е провокирано от физиологични изменения. Например като проблем със щитовидната жлеза. Добре е първо да си направите изследвания, които са свързани с подобна симптоматика и след това да се консултирате с психолог. Там ще получите изясняващи за Вас причинно следствени връзки между житейски ситуации и вашите мисли, емоции и реакции. След като изясните с психолога причините за състоянието Ви, той ще прецени дали може да „преборите“ състоянието с психотерапия или с терапия с медикаменти. Комбинацията от двете понякога дава бързи резултати.

Въпрос: „Знам, че е етап, който явно трябва да преборя сама, но се страхувам май от всичко вече. И когато започна да разсъждавам над това и ме връхлита тази тревожност. Мисля че сама задълбочавам това състояние, но въпреки това все го обмислям.“

Отговор: Тези думи говорят за трудности в живота ви, а информацията зад думите ви прозира за психологически отказ да се изправите пред дадена ситуация или хора в битието ви. Дали е така, само вие си знаете, но ако чувствате затруднение в ситуацията потърсете помощ. Огледайте се, със сигурност може да откриете много хора, които с радост ще откликнат на вашите нужди. Само трябва да поискате. Какво толкова обмисляте? Дали не сте се фиксирала прекалено в нещо незначително и сте го направили с огромно значение? Дали не съществува нещо в живота, което не можете да приемете и го генерализирате в представите си? Огледайте настоящето си, защото там са отговорите. От какво ви прилошава – работа, взаимоотношения, недовършени дела, домашни задължения, отговорности? Погледнете в себе си, как ги приемате? Като се сетите за тях, симптома изглежда ли ви по-лесен за решаване…в търсене на специалист и хапчето, от което ще спрете да мислите. Лошата новина е, че такова хапче не съществува, а добрата е, че всеки може да се справи с всичко в живота си, щом се случва, сигурно има и решение. Симптомът е алтернатива, но е доста неприятна за тялото. Така че по-добре потърсете добър психолог или психотерапевт, за да откриете несъзнаваните функции на вашата психика. Съпротивата и бягството са най-лесни, но не са решение и това е симптома. Не са вариант, защото някой ден когато проблемите отдавна са забравени – неспособностите за справяне са станали част от личностната характеристика или са се превърнали в паническо разстройство и цял живот психиатрични лекарства.

Въпрос: „Какви упражнения/дори не само физически/ са подходящи при състояние на тревожност и как бихме могли осъзнато да излезем от него? Благодаря ви!“

Отговор: Здравейте. При състояние на тревожност тялото се напряга, нервната система е чувствителна. Телесните симптоми , които придружават тревогата и паниката, могат да включват сърцебиене, стягане в гърдите или недостиг на въздух, усещане за задушаване, световъртеж, слабост, потене, треперене и/или изтръпване на ръцете и краката. Тук е добре да се използват релаксиращи техники от най-различен вид, според предпочитанията на човек. Техники за дишане, йога, здравословно хранене, пиенето на повече вода, това са физически техники с които може да помогнете на тялото си да се отпусне.

Психологическите реакции, са тези, които са трудни за овладяване. Те често съпровождат телесните промени. Включват усещане за нереалност, силно желание да побегнеш и страх от полудяване , смърт или неконтролирано поведение. Когато това се случи най- добрия вариант е да потърсите консултация с психолог или психотерапевт за да може да се идентифицират спецификите на реакции. С работата с психолог или с психотерапевт ще можете съзнателно да излезете от тревожното състояние.

Споделяме с Вас едно прекрасно и много лесно упражнение. Толкова лесно, че ще ви се стори нереално. В момент на тревожност и в моментите, когато чувствате, че сте изпуснали контрол върху мислите си, направете следното:

  1. 1. Спрете на едно място.
  2. 2. Вдишайте дълбоко.
  3. 3. Издишайте силно.
  4. 4. Пребройте от 10 до 1 бавно.
  5. 5. Повторете колкото е нужно.
  6. 6. След като се успокоите помислете рационално върху настоящето.

Това е упражнение, което изисква самоконтрол и наблюдение на психиката. Често изпускаме потока на мислите и не можем да хванем кормилото – пребройте от 5 до 1 бавно. Може няколко пъти. Може да започнете от по-голямо число. Този трик всъщност активизира осъзнатото и контролирано наблюдение на менталните процеси. След като се успокоите – ще Ви бъде по-лесно да мислите логично и реалистично върху ситуацията.

Въпрос: „Здравейте, въпреки, че съм изучавала психология покрай основната си професия, и мен не ме подмина ПР и депресията (диагностицирана съм) Смятам, че съм се справила сама на 80-90 % с техники, медитация, хобита, арт терапия. Въпросът ми е, къде бъркам, за да постигна 100 % Все още получавам ПА, макар и рядко, но се случва. Приела съм ги, извадила съм страха на светло, там той не вирее. И все пак?“

Част от нашия отговор на въпроса беше получен веднага: „Разбираме сложността на това състояние и все по-честите случаи на хора, които се сблъскват с него. Неуспехът да се справят с него по познатите техники и с познатите лекарствени препарати е много разпространен. Разбираме Ви! Затова се стремим да насочим вниманието на общността към това състояние. Страхът е неизменна част от нашата природа, но има случаи, когато той ни завладява и в опитите да го овладеем понякога се губим в него. Знайте че не сте сама и винаги може да получите подкрепа, а при нужда – професионална помощ от специално обучени за това терапевти.“

Отговор: Въпреки, че сте изучавала психология, има много тънкости що се отнася до спецификата на тревожните състояния и в частност измененията при панически атаки и депресия. В миналото състоянието се е наричало страхова невроза. Задайте си въпроса защо страхова? Вероятно дългият престой в капана на тревожността е довела до депресията. Добре е да работите с психолог или психотерапевт, за да получите адекватна професионална помощ, за да затворите цикъла на лечението, защото депресивните епизоди могат да се повтарят. Преди да се стигне до подобни състояния и човек да е принуден да потърси професионална помощ може да си помогне сам, като започне да мисли повече и собствените си нужди. Може да сте изкарали страха на светло, но как съжителствате с него? Първото най-важно нещо е човек да прецени способностите си и прага на психическата и физическа поносимост. Най-лесно е когато разпредели ежедневните си дейности в ума и правилно разчете времето за тях и същевременно обръща внимание на дискомфорта при реализирането им. Поне два пъти на ден си дайте време за физическо и психическо разтоварване. Физическо – спорт, йога, разходка или др. , психическо – релаксации, медитации, разходка сред природа, хобита или любими занимания. От изключително значение е човек да има усещането за себеудовлетвореност. Добре е всеки да е наясно, че най-важно е запазването на живота и на психическата цялост. Всичко друго е променливо, непостоянно и цената може да бъде психически симптом.

Въпрос: “ Здравейте, преди около 5 месеца започнах да имам гадене с пристъпи за повръщане – гастроскопия, колоноскопия, гинеколог, ендокринолог… изследванията са без отклонения, от там решиха, че проблема е на нервна почва и психиатър и невролог… вече четири месеца съм на тритико и ксанакс … никакви резултати, гаденето си стои, а ми се появи и сърцебиене, главоболие и постоянно треперене на тялото, чак до невъзможност за елементарни действия.. В капан съм! Накъде да поема? С кого да се консултирам? При възможност, бих била благодарна за съвет…“

Отговора беше получен веднага: “ Относно Вашето запитване и усещането, че сте в капан и не знаете накъде да поемете – разбираме Ви! Много наши клиенти се чувстват по този начин, особено когато са получили „бърза“ диагноза от срещата си с психиатър и рецепта за сериозни лекарства. Психиката на човек е много сложна и многопластова, което значи, че всеки човек е индивидуален, има различни потребности и неговото състояние е изцяло присъщо само и единствено на него. Психотерапията е лидер в успешното лекуване на различни психически разстройства (като изключим клиничните случаи, в които тя е съпътстваща терапия), именно защото разглежда личността на човек в различните й фрагменти, търси първопричината за проблема и съпровожда клиента по пътя към неговото себепознание и съответно излекуване. В случаите, когато психотерапевт работи с човек с паническо разстройство, те успяват да идентифицират причините за тревожност, да ги осмислят заедно и да ги терапевтират като в резултат се постига от значително подобрение до пълно излекуване. Нашият съвет към Вас е да потърсите в града, в който живеете психотерапевт, който работи с тревожности и паническо разстройство и да започнете работа заедно.“

Накрая, за да обобщим темата за тревожността и паническото разстройство, предлагаме няколко варианта за съпътстваща помощ. Едната е в посока промяна в начина на мислене. Позитивните утвърждения, които може да си запишете и сложите на видно място, за да си напомняте за тях могат да бъдат следните:

  1. 1.Справял съм се с това преди, ще се справя и сега.
  2. 2. Нищо не трябва, ще направя нещата, ако искам.
  3. 2. Отпусни се и не бързай. Има време за всичко.
  4. 3. Мога точно сега да се успокоя като направя коремно дишане и няма къде да бързам.
  5. 4. Нищо сериозно няма да се случи. А ако се случи мога да се справя с него. Ако не мога – ще потърся помощ.
  6. 5. Няма нищо лошо да направя, а само толкова за колкото съм готов.
  7. 6. Всичко ще бъде наред. Успявал съм с това преди, сега ще отделя пет минути да си спомня за моите успехи.
  8. 7. Не е нужно да го правя съвършено според моите разбирания. Мога да видя съвършенството и в несъвършенството. Мога да си позволя да бъда човек.
  9. 8. Мога да се оттегля от ситуацията, ако се наложи, но ако почувствам тревожност няма защо да бягам.
  10. 9. Не е толкова зле колкото си мислех.
  11. 10. Колкото повече практикувам досег със страховете ми, толкова повече опит ще трупам. Мога да го правя спокойно, въпреки очакванията ми.
  12. 11. Преброй от 10 до 1.

Предлагаме ви теми за размисъл относно личностните характеристики на тревожните хора. Това са някои от чертите в характера, които може да са причина за тревожността.

  • – Перфекционизъм
  • – Прекалена учтивост
  • – Избягване на конфликти
  • – Силно чувство за справедливост
  • – Нужда от одобрение на всяка цена
  • – Склонност към игнориране на физическите и психологическите признаци за стрес.
  • – Дълъг престой в „отровни“ взаимоотношения
  • – Прекомерна нужда от контрол на ситуации и хора.
  • – Лошо хранене
  • – Прекаляване с напитки като алкохол и кафе по време на стресови ситуации.

Напомняме ви, че всяко състояние на тревожност е различно и е нужен индивидуален подход. При някои тревожни състояния са нужни съпътстващи лечението лекарства в комбинация с психотерапия, а при други няколко сесии с психологично консултиране има добър ефект. Хората са различни и към всека отделна личност нашите психолози и психотерапевти ще подходят с внимание и разбиране.

С уважение: Виктория Богданова и екипът от психолози и психотерапевти „Инсайт“.

Телефон за връзка с нашият екип: 0879 464325 / www.psiholozibg.bg

Тревожността- психологическата чума на 21 век

„Здравейте! Пиша по повод рубриката: „Въпроси към нашите специалисти“. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадеквтен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.“

Запознай се с чудовището под леглото ми

„Здравейте! Детето ми е на 4 години и се плаши от всичко. Понякога не знам как да реагирам и защо изобщо се страхува от някакви дребни неща. Понякога се буди от лоши кошмари и трепери цялата. Дали страхът изобщо може да се превъзмогне или ще си остане винаги така уплашена?“

Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.

Как да разпознаем депресията при деца и юноши?

„През последните 20 години специалистите в областта на психичното здраве полага съвместни усилия за разпознаване и по-добро разбиране на разстройствата на настроението при деца и юноши. Някога лекарите смятаха, че децата и юношите не притежават психичната зрялост, необходима за развитие на депресия…“

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Oпознайте чертите на Вашия характер!

Oпознайте чертите на Вашия характер!
Искате по-добре да си изясните какъв е вашият характер? Тогава отговорете на 12-те въпроса – по 3 във всяка група. Отговорете кратко с „да“ или „не“.

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Тревожност и паническо разстройство

Тревожността, за едни тъмната перелина над ума, e предшественица на неприятните мисли. За други – тихата предвестница на усещането, че нещо лошо ще се случи. Кои са най-честите тревожности и как изглеждат? Част от отговорите по тези въпроси отговарят психолози от „Инсайт“- Психология и психотерапия за деца и възрастни.

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив „Инсайт“.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 – 17:00

Форма за контакт

Разрешение

Запази своя час