Характерни черти на силно обичащата жена (Част 1)

„Параноя на страстта“ е книга – бестселър, която адресира всички жени, които са попадали или все още са в капана на връзка, отнемаща им повече, отколкото даряваща с любов и нежност. Готови ли сме да продължим заедно с партньора си, дори след като установим, че сме несъвместими? Чии потребности слагаме на първо място – своите или чуждите? Попадаме ли на един и същи типаж мъже, сякаш лошият късмет ни „преследва“ където и да отидем? Робин Норууд, американски брачен и фамилен терапевт, описва характерните черти на една силно обичаща жена, като разчита на дългогодишния си и разнообразен опит със свои клиенти.
Ако разпознаете себе си в статията – не се колебайте, а се свържете с екипа на „Психология и психотерапия за деца и възрастни Инсайт“ . Ние ще Ви осигурим подкрепа и заедно ще открием изход от житейското Ви затруднение!

„Ако някога сте имали чувство, че сте обсебена от някой мъж, вероятно сте подозирали, че това може да се дължи не на любов, а на страх. Страх, че можем да останем сами, че не ще бъдем обичани, т. е. сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. И даряваме любовта си с отчаяната надежда, че нашият обект на чувствата ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това страховете – и обсебването ни – се задълбочават дотам, че да даваме любов в очакване на същото се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, ние засилваме любовта си. Обичаме прекалено силно. Прочетете следните характеристики. Четете ги бавно. Откривате ли себе си или някой когото познавате в някоя от тях?!!!“

1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били задоволявани.

Най-добрият начин да разтълкуваме тази черта ще ни даде отговорът на втората част – „… в което емоционалните ви нужди не са били задоволявани.“ Става дума не само за необходимостта ви от любов и привързаност. Въпреки че и това е изключително важно, още по-тревожен е фактът, че възприятията и чувствата ви по-скоро са били напълно пренебрегвани или отричани, отколкото приемани и подкрепяни.
Пример: Родителите се бият. Детето е обзето от страх. То пита майка си:
„Защо си ядосана на татко?“
Майка му отговаря: „Не съм ядосана“, ала външният й вид издава колко е сърдита и ядосана. Малката вече е объркана, още поизплашена и казва: „Чух те да крещиш“.
Майка й отвръща гневно: „Казах ти, не съм ядосана, но ако продължаваш така, наистина ще се ядосам!“
Това изпълва момиченцето със страх, смут, гняв и вина. Майка му е загатнала, че има погрешни възприятия, но защо тогава го изпълват страхове? Детето е изправено пред дилемата да избере: или то е право и майка му го лъже, или да си мисли, че греши във всичко, което вижда, чува и чувства. Често пъти то избира объркването, като изключва възприятията си, за да не изпитва неудобството да ги счита недействителни. Всичко това намалява способността на детето да вярва в себе си и в собствените си възприятия, отначало през детските години, впоследствие и в по-късна възраст, когато вече влиза в интимни отношения с някого.
Необходимостта от привързаност също може да бъде недостатъчно задоволена или отричана. Когато родителите водят помежду си битка или пък са погълнати от преодоляването на определени житейски трудности, вероятно отделят малко време и внимание на децата си. Така децата остават жадни за любов, макар и да не знаят точно как да й вярват, да я приемат и разбират. Сега да разгледаме и първата част – произхода от дисфункционално семейство. Става дума за семейства, при които се срещат една или повече от следните прояви:

  • злоупотреба с алкохол и/или други вещества -опиати (предписани или забранени);
  • натрапчиво поведение, като невъздържаност от ядене, работа, чистене, хазарт, пилеене на
    пари, диети, гимнастически упражнения и други подобни – тези навици са както пристрастно
    поведение, така и прогресивни болестни процеси, които наред с многото други техни вредни
    последици рушат или пречат на естествената близост и интимност в семейството;
  • побой над брачния партньор и/или децата;
  • неподобаващо сексуално поведение от страна на единия родител към детето му (от прелъстяване до кръвосмешение);
  • постоянни кавги и обтегнати отношения;
  • дълги периоди на мълчание между родителите;
  • явни противоречия в светогледа и във вкусовете на родителите, които демонстрират противоречиво поведение в надпреварата си да спечелят предаността на децата си;
  • съперничество между родителите или пък между родителите и децата;
  • неспособност на единия родител да осъществи връзка със семейството и упоритото му отбягване, като вината се прехвърля върху членовете на семейството;
  • прекомерна строгост по отношение на пари, религия, работа, оползотворяване на времето, изразяване на сърдечност, секс, телевизия, домакинска работа, спорт, политика и други; всяка маниакалност пречи на установяването на връзка и близост, защото ударението пада не върху взаимоотношенията, а върху спазването на правилата.

Ако единият родител проявява някой от изброените видове поведение или мании, той нанася психически щети на детето. Ако и двамата родители проявяват някои от тези нездравословни навици, то и резултатът може да бъде още по-пагубен. Често се срещат родители, чиито патологични навици взаимно се допълват. Например двойка, от която единият е алкохолик, а другият не може да сдържа лакомията си и които взаимно се опитват в брака си да контролират пристрастието на партньора си. Или пък двойки, които постигат баланса помежду си по нездравословен за децата начин – майката проявява прекомерна грижовност и закрила, а бащата е
вечно сърдит и недоволен. В този случай всеки от двамата е в състояние чрез поведението и навиците на другия да поддържа връзката с децата си по разрушителен начин.

Дисфункционални семейства се срещат във всякакви разновидности, но ефектът върху подрастващите им деца е един и същ – децата са ощетени до известна степен в способността си да чувстват и установяват връзки.

 

2. След като не сте получили достатъчно родителски грижи, се опитвате косвено да
запълните тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към
мъже, които донякъде влизат в категорията на нуждаещите се.

Спомнете си как се държат децата, особено момиченцата, когато им липсва желаната й необходима проява на обич и внимание. Докато малкото момче става сприхаво и реагира с разрушително поведение, като налита на бой, малкото момиченце насочва вниманието си към любимата кукла. Като я люлее и утешава и донякъде се отъждествява с нея, то по заобиколен начин полага усилия да получи необходимата родителска грижа. Същото става и със зрялата жена, която обича прекалено силно, но по-прикрито и завоалирано. Тя се превръща в дарителка на обич в повечето, ако не и във всички области на живота си.
Жени от дисфункционални семейства (и особено от семейства на алкохолици по мое наблюдение) се срещат най-често в професии, които служат на хората -те работят като медицински сестри, съветнички, психотерапевти или като доброволки в общественото подпомагане.
Нас ни привличат нуждаещите се, съчувствено се оприличаваме с тях и страданието им и търсим начин да ги облекчим, за да уталожим и нашата болка. Най-силно ни привличат мъжете, които ни се струват нуждаещи се, и в това привличане, да си дадем сметка, се корени желанието ни да бъдем обичани и подкрепяни. Не е нужно мъжът непременно да е беден и болен. Той може просто да не бъде способен да общува с другите, да е студен, безчувствен, твърдоглав или егоист, мрачен или пък меланхоличен. Може да е малко див и безотговорен или да няма склонност да се обвързва и да бъде верен. Или пък ни уверява, че никога не е изпитвал обич към някого. В зависимост от миналото ни откликваме на различните видове неволи. Ние откликваме, но с убеждението, че този мъж има нужда от нашата помощ, съчувствие и мъдрост, които ще улеснят живота му.

3. Тъй като навремето не сте успяла да промените родителите си, или поне този, на когото особено сте държала, в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеели, изпитвате огромно разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си.

Вероятно сте водила битка с единия родител, може и с двамата. Но онова, което е било погрешно, липсвало ви е или ви е причинявало болка някога, се опитвате да промените в настоящето. Няма съмнение, че става нещо зловредно – нещо, което противоречи на интересите ни. Добре е нашето съчувствие, милосърдие и разбиране да вложим във връзки с мъже, които могат да задоволят собствените ни нужди. Но точно този тип мъже не ни привличат, струват ни се скучни. Предпочитанията ни клонят към мъже, които ни напомнят за битката с родителите ни – когато сме се опитвали да бъдем достатъчно добри, любещи, значими, отзивчиви и умни, за да спечелим любовта и одобрението на онези, които не са били в състояние да ни дадат желаното поради собствените си проблеми и грижи.

4. Основен мотив, за да поддържате връзката ви и да я предпазвате от разпадане, е страхът да не бъдете изоставена.

„Изоставена“ звучи много силно. Като че ли са ни оставили едва ли не да умрем, защото няма да бъдем в състояние да оцелеем сами. Изоставянето е както буквално, така и емоционално. Всяка жена, която обича прекалено силно, поне веднъж в живота си е преживяла дълбокото емоционално изоставяне, с целия ужас и празнота, които включва понятието. Когато в зряла възраст бъдем изоставени от мъж, който по много показатели напомня първите, които са ни изоставили, се събужда същият ужас. Ние, разбира се, правим всичко, за да се предпазим този път от поредното преживяване на това чувство. Което пък води към следващата отличителна черта.

5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо
за вас, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързана.

Идеята, залегнала в подобно подпомагане, е, че мъжът ще се промени в желаната от нас насока – ще стане такъв, какъвто искаме и имаме нужда да бъде, а за вас това ще бъде знак, че битката най-после е спечелена и сте получили онова, за което толкова дълго сте копнели. И за разлика от пестеливостта по отношение на себе си и самоотричането ни нищо не може да ни попречи да му помогнем. Част от тези усилия за него включват:

  •  купуваме му дрехи, за да подобрим самочувствието му;
  •  намираме му терапевт и молим партньора ни да го посещава;
  •  влагаме средства в неговите скъпи хобита, за да оползотворява по-пълноценно времето си;
  •  предприемаме икономически съсипващи промени на местожителството, защото „той не е
    щастлив тук“;
  •  предоставяме му половината или дори цялата ни собственост, за да не се чувства зависим
    от нас;
  •  осигуряваме му жилище, за да се чувства на сигурно място;
  •  позволяваме му да злоупотребява емоционално с нас, защото „по-рано никога не е имал
    възможност да изразява чувствата си“;
  •  намираме му работа.

Това не е всичко, което правим за него. Рядко поставяме под въпрос доколко са уместни постъпките ни в негов интерес. Всъщност по-голяма част от енергията и времето ни отиват да измисляме нови подходи, които да се окажат по-успешни от прилаганите до този момент.

 

6. Свикнала да не получавате любов в личните взаимоотношения, решена да чакате,
надявате се и се опитвате още повече да се харесате.

Ако някоя друга жена с различни от нашите преживявания се окаже в подобно положение, тя би възкликнала: „Това е ужасно! Не мога повече да продължавам така!“ Нашата логика обаче е друга – щом все още не се чувстваме достатъчно щастливи, значи не сме направили достатъчно.
Дебнем нюансите в поведението на партньора и търсим сигурния знак, че той най-накрая започва
да се променя. Непрекъснато живеем с надеждата, че утре ще бъде по-различно. Всъщност да го чакаме да се промени е по-удобно, отколкото да променим себе си и живота си.

7. Готови сте да приемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една
връзка, много повече от 50%.

Често много от нас, които произхождаме от дисфункционално семейство, сме имали безотговорни, наивни и слабохарактерни родители. Порасли сме бързо и сме станали псевдовъзрастни много преди да сме били готови да поемем тежестите на тази роля. В същото време сме били доволни от властта, която семейството ни и другите са упражнявали над нас. Сега, вече възрастни, вярваме, че от нас зависи да върви добре една връзка и често се събираме с безотговорни, критикуващи партньори, които засилват това чувство. „Станали сме специалисти по носенето на бреме.“

Из „Параноя на страстта (Наръчник за жените, които обичат прекалено силно)“, Робин Норууд, 1998

 

Следва продължение…

ФОРМУЛАТА

ФОРМУЛАТА Арабска притча. Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката…

8 позитивни послания към детето, които ни спестяват нерви и изграждат стабилна връзка

В отчаянието си много хора се обръщат към нас с въпросите „Как да го/я накарам да ме слуша?”, „Какво да направя, нищо не върши работа?”, „Кажете ми работеща техника, за да ми се подчини!”. Разбираме Ви! Затова ние ще Ви дадем осем примера за позитивни и утвърждаващи детската личност послания, които повтаряни често ( точно толкова, колкото и негативните) имат НЕВЕРОЯТЕН ефект върху поведението и самочувствието на детето!

Как да излезем от капана на тревожността?

Как да излезем от капана на тревожността? От известно време се събуждам сутрин с тревога. Осъзнавам, че не ми се става от леглото…

Ключът към истинския успех

Ключът към истинския успех. Дефинирай ми успех.Успех е, когато мечтите ти се сбъдват.Дефинирай ми мечта.Мечта е нещо, което искаш от цялото си сърце…

Решителен ли сте?

Решителен ли сте?
Това е важен въпрос. Нерешителността на хората води до доста сериозни проблеми. И така – решителен ли сте? Отговорете на въпросите на нашия тест и, надяваме се, ще опознаете себе си още по-добре. От предложените варианти на отговорите – А, Б, В, Г, Д, Е – изберете един.

Имам ли си работа с емоционален изнудвач?

Диагноза: емоционално изнудване
Светът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по-голямата част от времето и само спорадично прибягвайки до изнудването…

Невестулка и котка

Невестулка и котка -Африканска народна приказка. Котката много тъгувала, че няма деца. Един ден тя отишла да сподели мъката си със своята приятелка – Невестулката…

Когато любовта е на път да угасне…

Когато любовта е на път да угасне… Какво е любовта? Има ли някой, който не познава сладкия й дъх или не се е убождал на острието й?

Вина и срам при децата

Вина и срам при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значат тези психологически състояния? Какво ги предизвиква? Има ли начин децата да се освободят от тях или са нещо нормално? На тези въпроси и много други отговаря Дияна Комнева , психолог на деца и юноши в „Инсайт“.

Мастилените петна на Роршах

Мастилените петна на Роршах

Психоанализата е психологична теория за несъзнаваното разработена и развита от австрийския невролог и психиатър Зигмунд Фройд. Наричат го бащата на психотерапията, защото неговите теории са в основата на психотерапевтичния подход. Психоанализата присъства и в психологията като метод, с който да се анализират несъзнаваните процеси. На тази база са създадени проективни техники, които подпомагат психотерапевтичния процес.

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,бл 78Б

гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Калофер 29″, бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Форма за контакт

Запази своя час