Щастливи, че живеем заедно, но нещастни сами по себе си

Една от причините за подобно несъответствие е, че сме прекалено зависими от другия. Поради някаква причина по време на нашето развитие не сме се научили да се обичаме и да имаме доверие в себе си и това се проявява в отношенията ни с околните.
В търсене на защита, любов и внимание, дори прибягваме към манипулации, за да ги намерим на всяка цена. Това, което получаваме ни прилича на любов, но учудващо ни прави по-нещастни. Влагайки енергията си в страх да не загубим обекта на нашата зависимост, загубваме още повече себе си.

Когато  зависимостта  се съсредоточи в един-единствен човек от обкръжението, индивидът може наистина да повярва, че не би могъл да съществува без другия. Зависимият започва да подчинява всяко свое действие на патологичната връзка, в която вижда както своето спасение, така и мъчението си.

Всички бихме искали да избегнем ужасното разочарование от откритието, че не сме обичани. Понякога се превръщаме в невротични манипулатори. Манипулираме ситуацията, за да се самозаблудим и да вярваме, че другият ни обича, че той е все така нашата опорна точка, нашия бастун.

Първото стъпало надолу е да се опитам да бъда необходимост за теб. Започвам да ти давам всичко, което поискаш, стремя се да ти угаждам, поставям се на твое безусловно разположение, замествам желанието си да бъда обичан с това да бъда необходим, толкова много прилича на чувството, че съм обичан…Ако се нуждаеш от мен, ти ме търсиш, молиш ме за нещо, възлагаш ми задача и току виж съм повярвал, че ме обичаш.
А какво да правя, когато не съм ти необходим?

Слизам още едно стъпало надолу: ще предизвикам съжалението ти.
Защото съжалението прилича на любовта…ще се престоря на жертва: Толкова те обичам, а ти нехаеш за мен?….

Ами, ако не получа твоето съжаление….

Ще се опитам поне да те накарам да ме мразиш. Ами ако не успея? Слизам още по надолу.

Тъй като завися от теб и от това как гледаш на мен, ще направя всичко, само и само да не се налага да понасям безразличието ти.

Опитвам се да те накарам да се страхуваш от мен. Да се страхуваш от това, което мога да причиня на някого другиго или на себе си…насаждам ти чувство на вина и те принуждавам да мислиш за мен.

Гореизброените емоционално- манипулативни „похвати“, всъщност вероятно ни показват, че вътрешно не сме доразвили черти на личността като: чувство на доверие в себе си, самонаблюдение, благоразумие, рационално мислене, не сме се научили на независимост и самостоятелност, вяра, право на избор, решения и отговорност.  В периодите на развитие може би сме „заседнали“ някъде или регресираме.

Страданието на хората се дължи на това, че са били изоставени и от самите себе си. Били са пренебрегнати от порасналия си Аз; не е имало кой да се погрижи за детето в тях. И са били принудени да търсят навсякъде помощ, което ги е направило зависими.

Този процес винаги е напълно обратим. Трябва да осъзная съществуването на възрастния човек в мен, който носи отговорност за детето, което все още съм. И понеже завися от себе си, сам трябва да си дам разрешенията, които съм очаквал досега от другите, ако искам да съм личност. Позволявам си да бъда този, който съм, и да се намирам на мястото, където вярвам, че трябва да бъда, вместо да смятам, че трябва да чакам друг да определи къде или кой би трябвало да бъда. 

Осъзнавайки себе си като отговорна и свободна личност ще осъзнаем, че „Любовта е чувство, което подхранва способността да изпитваме радост заедно, а не мерило за готовността ми да страдам заради теб или да се откажа от себе си заради теб.“

Автор: Мария Василева, студент-стажант в „Инсайт“

Намерете ни на адрес

гр.Бургас, ж.к."Лазур", ул."Калофер 29", бл.155

Имейл

insait.ipm@gmail.com

Работно време

делнични дни: 09:00- 20:00
почивни дни: 10:00 - 17:00

Форма за контакт

Разрешение

9 + 6 =

Запази своя час