Диабет - психосоматични фактори - Инсайт психология и психотерапия

Диабет – психосоматични фактори

Публикувано на 11.07.2023

Взаимодействието на ума и тялото:

Разкриване на психосоматичните фактори, допринасящи за диабета

В епоха, в която хроничните заболявания продължават да измъчват нашето общество, диабетът се откроява като важен здравен проблем, който засяга милиони по света. Въпреки че е широко признато, че факторите, свързани с начина на живот, като лоша диета и липса на физическа активност, допринасят за развитието на диабет, ролята на психосоматичните фактори често се пренебрегва. Тази статия изследва сложната връзка между психологическото благополучие и диабета, като хвърля светлина върху значителното въздействие на емоциите, стреса и психичното здраве върху появата и управлението на това метаболитно разстройство.

Връзката ум-тяло

Новопоявилите се изследвания в психосоматичната медицина демонстрират силната връзка между нашия ум и тяло. Психосоматичните фактори се отнасят до влиянието на емоционални, умствени и социални фактори върху физиологичните процеси. Сложното взаимодействие между тези фактори може значително да повлияе на нашето здраве, включително развитието и прогресирането на заболявания като диабет.

Емоции и диабет

Многобройни изследвания са установили силна връзка между емоциите и диабета. Високите нива на хроничен стрес, тревожност, депресия и негативни емоционални състояния са свързани с повишен риск от развитие на диабет. Когато изпитваме стрес или отрицателни емоции, тялото освобождава хормони на стреса като кортизол, които могат да повишат нивата на кръвната захар и да нарушат инсулиновата чувствителност с течение на времето.

Стрес и регулиране на глюкозата

Стресът, както остър, така и хроничен, има пряко въздействие върху регулирането на глюкозата в организма. При стрес се задейства реакцията на тялото „бий се или бягай“, което води до освобождаване на хормони на стреса. Тези хормони могат да причинят временно повишаване на нивата на кръвната захар, докато тялото се подготвя за повишен разход на енергия. Въпреки това, продължителният или хроничен стрес може да наруши деликатния баланс на регулиране на глюкозата, допринасяйки за инсулинова резистентност и развитието на диабет тип 2.

Механизми за справяне и саморегулиране

Психологическите фактори също играят решаваща роля за способността на индивидите да управляват ефективно диабета. Механизмите за справяне, като умения за решаване на проблеми, емоционална регулация и придържане към рутинни процедури за самообслужване, значително влияят върху гликемичния контрол. Психологически интервенции, като когнитивно-поведенческа терапия и намаляване на стреса, базирано на вниманието, показват обещаващи резултати за подобряване на поведението за самообслужване и гликемичен контрол при хора с диабет.

Порочният кръг: Диабет и психично здраве

Връзката между диабета и психичното здраве е двупосочна. От една страна, емоционалното и психологическото бреме от живота с диабет може да доведе до дистрес, безпокойство и депресия. Постоянната нужда от самоконтрол, страхът от усложнения и социалната стигма могат значително да повлияят на психическото благополучие на индивида. От друга страна, психичните разстройства също могат да допринесат за лошо управление на диабета и влошен гликемичен контрол. Справянето с проблемите на психичното здраве заедно с управлението на диабета е от решаващо значение за постигане на цялостна грижа.

Овластяване на индивидите: Психологически подходи към превенцията на диабета

Признавайки потенциалното въздействие на психосоматичните фактори върху диабета, неправителствените организации и доставчиците на здравни услуги все повече интегрират психологически подходи в програмите за превенция и управление на диабета. Чрез овластяване на индивидите с психологически инструменти и стратегии, тези инициативи имат за цел да подобрят емоционалното благополучие, управлението на стреса и практиките за самообслужване, което в крайна сметка води до по-добро качество на живот на хората с диабет.

Тъй като нашето разбиране за връзката ум-тяло продължава да се развива, става все по-очевидно, че психосоматичните фактори значително влияят върху развитието, прогресията и управлението на диабета. Като признаваме ролята на емоциите, стреса и психичното здраве при диабета, можем да подобрим нашите превантивни и терапевтични подходи, давайки възможност на хората да водят по-здравословен живот. Чрез съвместните усилия на неправителствени организации, доставчици на здравни услуги и самите хора можем да проправим пътя към бъдеще, в което превенцията на диабета включва както физическо, така и психологическо благополучие.

Източници

Surwit RS, Schneider MS, Feinglos MN. Stress and diabetes mellitus. Diabetes Care. 1992;15(10):1413-1422.

Tsenkova VK, Albert MA, Georgiades A, Ryff CD. Trait anxiety and glucose metabolism in people without diabetes: vulnerabilities among black women. Diabetologia. 2012;55(3):659-666.

Fisher L, Skaff MM, Mullan JT, et al. Clinical depression versus distress among patients with type 2 diabetes: not just a question of semantics. Diabetes Care. 2007;30(3):542-548.

Gonzalez JS, Tanenbaum ML, Commissariat PV. Psychosocial factors in medication adherence and diabetes self-management: implications for research and practice. Am Psychol. 2016;71(7):539-551.

American Diabetes Association. Standards of medical care in diabetes – 2021. Diabetes Care. 2021;44(Suppl 1):S1-S232.