Един различен начин да знам кой съм Аз…

 в Психология на личността, Статии

Ето че привършвам задължителния за квалифицирането си акредитиран стаж в център „Инсайт“. Времето прекарано заедно буквално отлетя. Време в което личните ми убеждения, предпочитания, нагласи в подготовката си на бъдещ консултант претърпяха първите си сериозни изпитания. Много е удовлетворяващо и същевременно естествено разгръщащо се, когато една екипна работа строи пътища, а не очертава прашни пътеки. Когато личното призвание е вплетено в общественото благополучие, тогава по закономерен път една организация, ориентирана към индивидуалното утвърждаване, в случая психологичен център „Инсайт“, заема подобава своето място.

Искам да споделя с вас, че първоначалната ми идея за написването на статия бе да изложа по-задълбочено представяне на срещата на невробиологията с психотерапията, среща на  биологичното с мистичното психично. Но желанието ми да изляза от контекста на научното – надделя. Следващият път обещавам да го сторя, а преди това ми се иска да обърна вниманието ви към един, на пръв поглед закономерен житейски път, а това е начина да изживеете живота си – в  преследване на личната страст. Разгръщането на онзи изконен архетип, който, по всичко изглежда, че остава недокоснат от редуването на цивилизации и смяната на убеждения, от глада и от сушата, от падението на символите в различните епохи….архетипа на „Търсещия човек“. Човекът, чиито пориви като, че ли са направлявани от дълбините на Вселената. Това не е образ на митичен герой или на божествена същина, а на човек който не се страхува да намери своята съдба, да изживее собствения си мит. 

Търсещият човек не е воден единствено от чистото любопитство пред обещаващия свят, нито от копнежа за престиж и слава или от актуалното на дневен ред личностно проспериране. Той е готов да жертва сигурността си, личните си взаимоотношения за да търси това което го е повикало. Постепенно потенциала му бива оголван и  интегриран  във всекидневния живот, превръщайки сътвореното лично от него, в онова което наистина е липсвало на този свят. 

Търсещият човек обединява полярностите си за да преодолява прагове. Прагове на илюзии. Той никога не се отказва. Разчита посланията идващи от духовната му същност…понякога с години. Знае, че разполага с един живот и прави нещата като за последно, до предела на силите си. Чувства за какво живее и не се колебае да продължи. Не е безгрешен. Лабиринтът на интелекта го подвежда със своята всеобхватност и щедрост, маскиращ се като отражение на същността му. 

Търсещият човек, като всеки друг, бива омаян от уюта на сигурността, чиято наслада понякога трае твърде дълго. Тя би могла да се маскира в антагонист, чиито морални устои той така пламенно е защитавал. Но призива отправян към живота му го поставя отново на Неговия път. Тайнството на автентичната му корени търси начини да пробие иначе уредения му живот… 

Търсещият човек не бърза да навлезе в покоите на мъдростта лесно и без усилия. Той знае, че това не е разходка на егото, а приключение, чиято цел е самоосъществяването.

Задълбоченият анализ на въпроса: “Кой съм Аз?“ би могъл да ни поведе в неочаквано пътешествие. Това за мнозина би могло да е началото на Личното приключение

От опит знам, че във времена в които разчитаме кода на гените си, сканираме мозъците си и изучаваме задълбочено не само себе си, но и далечния космос, въпрос като „Кой съм Аз?“ – ни затруднява…

Днес повечето ни решения  идват отвън, маскирани като съблазни, но със статут на  диктатори. Някой винаги знае как трябва да изглеждате, колко калории да поемате, какво да облечете, дори колко да живеете. Това са концептите движещи предвидимия ни живот. Приемаме чуждите решения като лек от зъбобол – своевременно и без колебание. А после в пристъп на вина решаваме да търсим духовното…за което отново не полагаме усилия, то напира неистово от индустрия за милиарди. 

Който и да е вашият начин да потъвате в себе си, било то религия, медитация, музика, танци, готвене, правете го осъзнато. В моменти в които изпитвате блаженство, вие повече от всякога разчиствате пътя на Търсещия човек. В тях усещате вибрациите на една автентична реалност, често различна от генерираната външна действителност, имаща претенции за такава. Нека да се впуснем в пътешествието в себе за сметка на поредното околосветско такова. Песните на сирените са ужасяващо омайни, но не и за личния ни Одисей. 

И ако отложих статията си представяща строежа на чудновата неврохимична смес в недостъпната зала на черепа ни,  то е за да разкрия първо на какво е способна тя.  По-задълбоченото познаване на нейния строеж, едновременно с това осъзнаването на нейната крехкост, ме изпълва с благоговение пред възможностите на тленното. Всеки ден сме свидетели на уязвимостта на крехкия човешки организъм, но и всеки ден сме свидетели до къде може да стигне силата на тази крехкост. А докъде – разбираме от търсенията на движения от страстта си човек – „Търсещия човек“. Защото той следва зова на живота независимо от хилядите препятствия. Опитайте се да го намерите в себе си, да усетите силата на това което го движи. Поставяйте си препятствия и ги преодолявайте преди живота да ви ги е поставил за да изиграете себе си по най-удовлетворяващия ви начин.

Правете това което е вашата страст. Ако пишете книга – довършете я, ако рисувате – отделете един ден в седмицата и го посветете  на рисуването, ако обичате да пеете – какво чакате… Мозъкът ви казва, че все още имате какво да изпипвате и не сте готови?!… Знайте, че той просто си върши работата, а вие сте се оплели в идеологии, и момента да сте истински  подготвени най-вероятно никога няма да настъпи.

 Живот на повърхността е непълноценен живот. Той никога не е удовлетворяващ за личността. Такъв живот е сигурна предпоставка към невротични състояния, неудовлетворение и съществуване в зоната на посредствеността.

И преди да ви кажа: „Бъдете себе си!“, искам да ви попитам: „ Разбрахте ли кой сте?“….

Автор: Галина Жекова, студент практикант в център „Инсайт“

Препоръчани статии

Напишете коментар

психотерапевт-бургас