Характерни черти на силно обичащата жена (Част 2)

 в Психология на личността

Към първа част

Продължение…

8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.

Ако самите ни родители не са ни смятали достойни за любовта и вниманието им, как да вярваме, че наистина сме добри, почтени хора? Малцина от жените, които обичат прекалено силно, дълбоко в себе си са убедени, че заслужават да обичат и да бъдат обичани просто защото съществуват. Останалите сме сигурни, че сме обременени с грешки и недостатъци, които непременно трябва да изкореним. Живеем с чувство на вина, че имаме слабости, и с чувство на страх – да не излязат наяве. Затова усърдно се стараем да се покажем добри, защото не вярваме истински, че сме такива.

9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като
отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието да „бъдете полезна“.

Когато детето от женски пол расте в дисфункционално семейство от по-хаотичен вид – родителите са алкохолици, или цари насилие, или се е стигнало до кръвосмешение, дъщерята неизбежно ще чувства страх от липсата на контрол от страна на семейството. Хората, от които зависи, не могат да й помогнат, защото са прекалено покварени, за да я закрилят.

 

Такова семейство по-скоро е източник на заплахи и вреди, отколкото на сигурност и закрила. Този вид преживявания могат както да объркат напълно, така и са съвсем разрушителни, поради което онези от нас, които са го преживели, търсят размяната на ролите, така да се каже. Като се стараем да бъдем силни и в помощ на другите, ние се предпазваме от страха да не изпаднем под властта на някой друг. Затова и изпитваме потребност да се събираме с хора, на които можем да помогнем, за да чувстваме сигурност и надмощие.

10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя,
отколкото с реалното ви място в нея.

Когато обичаме прекалено силно, живеем в измислен свят, в който мъжът, с когото сме много нещастни или много неудовлетворени, се е преобразил в мъжа, който без съмнение сме очаквали да стане или по-точно ще стане с наша помощ. Тъй като много малко знаем какво значи да сме щастливи в една връзка и какво означава някой да удовлетвори емоционалните ни нужди, този измислен свят е светът, до който се осмеляваме да се доближим най-близко, за да получим онова, което искаме. Ако до себе си имаме мъж, който въплъщава всичко, от което се нуждаем, за какво ни е тогава? Нали целият ни талант (и непреодолим импулс) да се притичваме на помощ няма къде да се прояви. Една голяма част от нашата самоличност ще престане да действа. Затова си избираме партньор, който не е това, което искаме да бъде, за да продължим да мечтаем.

11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.

Както пише Стантън Пийл, авторът на „Любов и пристрастие“, „Пристрастието е нещо, което поглъща съзнанието на човека и подобно на аналгетичните средства облекчава чувството ни на тревога и болка. Може би нищо не поглъща съзнанието ни така напълно, както определен вид любовни взаимоотношения. Пристрастието към дадена връзка се характеризира с копнеж по успокояващото присъствие на другия… Вторият критерий е, че пристрастието намалява способността на човек да отделя внимание и да разрешава други проблеми в живота си.“
Като позволяваме на любимия мъж да ни обсеби, ние бягаме от болката, празнотата, страха и гнева си. Използваме взаимоотношенията ни като опиати, за да избегнем преживяванията си, когато останем сами. Колкото по-болезнени са взаимоотношенията с партньора ни, толкова по-голям смут внася той в нас. Една истинска тягостна връзка ни действа точно като опиат. Без мъж, върху когото да се съсредоточим, ние се затваряме в себе си и често проявяваме много от физическите и емоционалните симптоми на състоянието, което съпътства отказа от опиати – повръщане, потене, треска, треперене, натрапчиви мисли, депресия, безсъние, страх и пристъпи на тревога. В стремежа си да облекчим тези симптоми ние се връщаме към последния си партньор или отчаяно търсим нов.

12. Има вероятност да сте предразположена емоционално, а нерядко и биохимически,
към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.

Тази характеристика се отнася най-вече до жени, които обичат прекалено силно и родителите им са били пристрастени към субстанция. Всички те носят емоционалния заряд от преживявания, който би могъл да ги подтикне към злоупотреба със субстанции, действащи на мозъка, за да притъпят чувствата си. Децата на пристрастени родители имат и друга генетична предразположеност – към захарта. Може би това се дължи на молекулярния състав и структура на рафинираната захар и на етиловия алкохол, които са сходни, затова и дъщерите на алкохолици не могат да се въздържат от сладко. Рафинираната захар не е храна, а опиат. Тя няма хранителна стойност, а само празни калории. Прекомерната й употреба може да внесе пагубна промяна в химията на мозъка – тя се превръща в субстанция, към която хората се пристрастяват.

13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте
оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да
поемете отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си
проблеми.

Ние интуитивно чувстваме какво преживява другият, разбираме от какво се нуждае или какво трябва да направи, докато връзката със собствените ни чувства е прекъсната и не сме способни да вземем правилно решение за важни страни от живота ни, които създават неприятности. Често не се познаваме, не знаем кои сме и ако ни застигнат тежки проблеми, няма да съумеем да запазим спокойствие, за да ги разрешим.
Това не означава, че няма да реагираме емоционално. Можем да заплачем и закрещим, да
хленчим или скърбим. Но няма да използваме чувствата си, за да направим необходимия и верен
избор в живота си.

14. Възможно е да проявявате склонност към временни депресии, които се опитвате да
потиснете, като се отдавате на възбудата, породена от нестабилна връзка.

Пример: Моя пациентка с депресия като история на заболяването, омъжена за алкохолик, оприличи съжителството си с него като всекидневно пътно произшествие. Ужасните превратности, изненадите, хитрите ходове, непредсказуемостта и нестабилността на взаимоотношенията им са действали на нервната й система като непрекъснат и увеличаващ се всекидневен шок. Ако сте преживявали пътна злополука без сериозни последици, вероятно ден-два след това сте били във възбудено състояние. Тялото ви е претърпяло крайно силен шок и адреналинът рязко се е повишил до необичайно високо количество. Именно адреналинът е причина за възбудата ви. Ако сте от хората, които се борят с депресията си, вие несъзнателно търсите ситуация, която да поддържа възбудата ви – почти като след пътното произшествие (или брака с алкохолик), така че възбудата не ви позволява да се чувствате потисната.
Депресията, алкохолът и безразборното хранене са тясно свързани и като че ли генетично зависими. Например повечето мои пациенти, които страдаха от анорексия, имаха двама родители
алкохолици, а на повечето от пациентките ми, изпаднали в депресия, поне единият родител е бил
алкохолик. Ако и вие произхождате от семейство на алкохолици, причините да изпадате в депресия могат да са както поради миналото ви, така и поради генетичното ви наследство. Иронията в случая е, че и за вас е силно привлекателна връзката с мъж, който страда от същото заболяване.

15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, надеждни мъже, които проявяват
интерес към вас. Такива „приятни“ мъже са ви скучни.

Неуравновесеният мъж е вълнуващ, ненадеждният – предизвикателен, непредвидимият – романтичен, незрелият – очарователен, мрачният – загадъчен. Избухливият мъж се нуждае от нашето разбиране, нещастният – от нашата утеха, неспособният – от насърчението ни, а студеният –
от топлината ни. Но ние не можем да „определим“ мъж, който да е подходящ такъв, какъвто е, и ако той е мил и грижовен към нас, ние нямаме възможност да страдаме. За нещастие, ако не обичаме прекалено силно даден мъж, изобщо не сме в състояние да го обичаме.”

Из „Параноя на страстта (Наръчник за жените, които обичат прекалено силно)“, Робин Норууд, 1998

Препоръчани статии
психолог-бургас-виктория-богданова