Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата

 в Детска и юношеска психология

Рубрика на Психологичен център “Инсайт”- “Имате въпрос, ние ще ви отговорим”

Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значи това състояние? Дали детето просто не е палаво и невъзпитано? Има ли нужда от специални грижи? На тези въпроси отговаряДияна Комнева, психолог на деца и юношив “Инсайт“.

Все по-често палавите и невъздържани деца са категоризирани като деца с ,, Хиперактивност и дефицит на вниманието ‘‘.

Защо това е така?

Много лесно би било неудържимото дете да бъде етикетирано като хиперактивно, вместо да бъдат поставени ясни правила , които то трябва да спазва.

Децата със синдром ХАДВ знаят как да се държат и какво е правилно , но не могат да контролират своето поведение. Това води до нарушения в концентрацията на вниманието и предизвиква затруднения при изпълнението на структурирани задачи и дезорганизираност в социалните дейности на детето.

Хиперактивността с дефицита на вниманието ( ХАДВ ) е най-често срещаното нарушение в детска възраст. В хода на психологичната работа е важно да се отбележи, че появата на поведенчески и емоционални разстройства в детска възраст се свързва не само с условията на живот, а преди всичко с взаимоотношенията на детето с другите.

Повечето деца с поведенчески нарушения не са индентифицирани като такива до постъпването им в училищна среда.

За съжаление не са редки случаите, в които училището отчита единствено интелектуалните и когнитивните дисфункции и напълно пренебрегва емоционалните и поведенческите различия.

Децата с ХАДВ често не могат да участват в групови дейности или просто да стоят на едно място в клас. Те се приемат от околните като,,лоши” деца и често получават упреци и наказания в училище. Това ги прави негативни към учебния процес и към учителите.

Като основни маркери за клинична картина при ХАДВ, ние разглеждаме:

  • Нарушена концентрация на вниманието
  • Хиперактивност
  • Импулсивност
  • Поведенчески прояви

Като най-разпространена причина за синдрома се приема понижената функция на ретикуларната формация ( още от кърмаческа възраст) , която води до нарушения в екзекутивните функции – способността за планиране,прогнозиране и реализиране на различни дейности при детето.

Когато всички тези изпълнения са затрудени, няма как да не настъпи промяна в поведението. Тази дезориентация на активността в детска възраст оказва влияние върху децата с ХАДВ в училищната , семейната и социалната среда.

Наличието само на биологична предразположеност не води автоматично до проява нарушения в развитието, тя предполага и проблеми в социален аспект.

Деца с дефицит на вниманието се определят като трудно фокусиращи се върху неща, които отнемат определено време като четене, слушане на преподаван урок, игра или каквато и да е дейност в дълъг период от време.

По отношение на хиперактивността, децата имат излишък от енергия, говорят постоянно или се движат, не могат да стоят спокойно на едно място и имат нарушение в съня.

В критерия за импулсивност попадат деца, които действат без да се замислят и казват нещо, след което го осмислят. Речта им е неплавна, непоследователна и неинформативна, но това се следствие от импулсивността . Трудно овладяват емоциите си, често забравят вещи и обикновено не са изпълнителни към поставена отговорност – закъсняват при уговорка или идват прекалено рано.

Обикновено тези симптоми започват да се проявяват във възрастта между 3 и 7 години. За правилното диагностициране е важно симптомите да са налице от най-малко 6 месеца, което е предпоставка за наблюдение на такова дете в рамките на този период. Без да се осъществи такова наблюдение няма как да сме напълно сигурни, че става въпрос за синдрома ХАДВ.

Основните цели, които си поставя терапевта, по време на работа с такова дете са :

  • Намаляване на свръхактивността и импулсивността
  • Определяне на поведението у дома, в училище и в социалната среда
  • Повишаване концентрацията на внимание, подобряване на стила на учене, повишаване на академичните постижения
  • Формиране на нови социални умения
  • Коригиране на комуникативните нарушения

В хода на терапия е важно родителите и близките да станат добри помощници и асистенти в подпомагащата за детето среда.

Те трябва да ги мотивират и да ценят напредъка на детето.

Как ?

Похвалата, подкрепена с награда, е най-добрият мотиватор . Децата с хиперактивност и дефицит на внимание се влияят основно от награди и поощрения.

Не казвайте на своето дете, че е ‘‘лошо‘‘! Действията, които прави са лоши!

Радвайте се заедно с него, комуникирайте и му отделете време, за да се чувства значимо.

Важно за учителите и родителите е да помнят, че поведението на детето обикновено не е насочено директно към тях.

Децата с този синдром са по-креативни, емоционални и продуктивни в сравнение с връстниците си. За това развихрете и Вие въображението си.

Въпрос: „ Здравейте!Детето ми е неудържимо в училище, често учителите се оплакват от него, че пречи на класа и на процеса на учене. Опитвала съм да го наказвам, да му говоря, но нищо не помага. Това значи ли, че има хиперактивност и дефицит на внимание?“

Отговор:В никакъв случай това не означава, че има синдром ХАДВ. Основното и определящото по отношение на симптоматиката е това, че детето е такова в училище, в семейството и в социалната среда. За да бъде диагностицирано като такова е нужно наблюдение най-малко от 6 месеца. Децата с ХАДВ имат значително повече затруднения във вниманието, стоенето на едно място, спазването на правила . Много деца имат затрудения в това да седят на едно място и да внимават в час, но това не е достатъчна причина за нарушение в етапа на детско развитие.

Въпрос: „Въпросът ми е само тези деца ли имат Хиперактивност и дефицит на вниманието? Трябва ли да бъде с диагноза, защото моето дете е много палаво и се вписва в описанието на хиперактивността перфектно…“

Отговор:Хиперактивността е един от основните симптоми на синдрома, но децата могат да имат Хиперактивност и дефицит на внимание без да са хиперактивни ( т.е може да имат проблем с концентрация и/или устойчивост на вниманието).

Хиперактивност и дефицит на внимание има три основни подтипа:

  • Свързани предимно с невнимание
  • Свързани предимно с хиперактивност/импулсивност.
  • Комбинирания тип, свързан с невнимание и хиперактивност.

В действителност ХАДВ с хиперактивност се диагностицира по-рано, от колкото ХАДВ с дефицит на внимание, защото децата се движат непрекъснато.

Въпрос:„Тази тема ми е много интересна и бих искала да знам – възможно ли е детето да страда от такова нарушение,защото е зле възпитаноот родителите? Знам, че родителите са най-важния фактор, дори и преди раждането на детето.“

Отговор: Не са известни такива данни, в които родителите да са причина за нарушението. Но са известни факти по отношение на етиологията на проблема ( по-горе в статията) като дисфункция на ретикуларната формация. Макар че се посочват много етиологични фактори, няма ясно определен концепт за появата на ХАДВ. Въпреки това обаче, действията на родителите могат да окажат влияние върху способността на детето да контролира своето поведение и внимание.

Бих дала някои важни съвети към родителите на деца с ХАДВ :

  • Определете ясни и точни правила, какво трябва и какво не трябва да се прави от страна на детето.
  • Спазвайте постоянен дневен режим и предупреждавайте за промените. Когато събитията са с точна последователност е по-лесно децата да ги следват и запомнят.
  • Подсигурете тиха и спокойна среда на детето. Бъдете близо до него и следете процеса му на учене .
  • Бъдете позитивни. Казвайте на детето по-често какво искате от него, а не какво не трябва да прави.
  • Помагайте на детето в училищната подготовка от вечерта. Организацията за училище сутрин обикновено е трудно, изисква се повече време.
  • Включвайте децата в домашната работа, това изгражда тяхната отговорност.
  • Подсигурете нужните играчки и игри, които да стимулират тяхното развитие.
  • Отделяйте време да изслушате детето, опитвайте се да разберете посланието му.
  • Помагайте им да изградят добро самочувствие. Поради етикетирането им като ,, лоши‘‘, децата страдат от липса на такова.

Въпрос: „Мисля, че има едно такова дете в класа на сина ми. Постоянно се оплакват от него и не позволява на учителката да си върши работата. Трябва ли такива деца да посещават специални училища?“

Oтговор:Възможно е проблемите с вниманието да доведат до по-ниски академични постижения. Хиперактивните деца нямат нужда да посещават специални училища, те са нормални деца. Тези деца обаче се нуждаят от специални грижи, повишено внимание и имат нужда от системна и продължителна терапия.

Въпрос:„Здравейте! Темата ми е много близка. Детето ми е диагностицирано със синдром ХАДВ. Приема медикаментозна терапия с Риталин. Но съм такава, че не харесвам лекарствата и много се притеснявам далидетето ми ще изостане в растежа си? Дали няма да му навреди по някакъв начин?“

Отговор: Риталинът е психостимулант, който усилва действието на определени невротрансмитери и коригира биохимичните механизми в мозъка. Този процес оказва подобрение в регулацията на вниманието и контрола на импулсите, независимо от това дали пациентите имат ХАДВ. Препоръчителната начална доза е 5 мг. два пъти дневно с постепенно повишаване до 10 мг седмично. Не се препоръчва над 60 мг. дневно. В действителност Ritalin има отношение към растежа при някои деца, но забавянето на растежа е само временен. Медикаментите задължително се приемат под контрола на опитен лекар. Никога не прибягвайте към самостоятелно лечение.

За добра хранителна добавка, която подпомага нормалната функция на мозъка и концентрацията е ЕСПРИКО. Той съдържа омега Омега 3, Омега 6, магнезий и цинк, които допринасят за по-добрата мозъчна активност и подобряване на когнитивните функции при такива деца. Все пак задължително се консултирайте с Вашия лекар.

Напомняме ви, че всяко състояние е различно и е нужен индивидуален подход. Ако се съмнявате, че детето Ви може да има ХАДВ, свържете се с нашия екип на телефон 0879 464325.
С уважение,
Дияна Комнева

 

Препоръчани статии