Хората с най-честна оценка за самите себе си обичайно са склонни към умерена депресия.
Депресията е широко разпространено понятие, което се е превърнало в синоним на лошото настроение. „Остави ме, депресиран съм“ е изречение, използвано често в ежедневните разговори, но депресията като клинично състояние е много различна от депресивното настроение и е от важно значение да умеем да правим тази разлика. В моят кабинет често разговарям с хора, които се чувстват потиснати, апатични и безпомощни, и в много от случаите – поставили си „диагноза“ клинична депресия, а всъщност стресът, на който са подложени е достигнал лимитът на тяхната способност да го понесат. В работата ми с тях и установяването на стресовите ситуации, житейски конфликти или негативните когнитивни модели, те успяват да опознаят причините за емоциите си, както и тяхното влияние върху общото им настроение. И най-вече – учат се как да разпознават своите потребности и как да изграждат своите граници, а в това да открият своето спокойствие, щастие и увереност.
Първото и най-важно нещо, което те разбират е:
Как реагира тялото ни на стрес
Настроенията от депресивен тип са свързани с многократни реакции на стрес, които потискат настроението. Всички състояния са свързани с емоциите и техните физиологични хормони, които в прекалено голямо количество са силно токсични. По време на висока степен на стрес се активира именно такова голямо количество кортизол. Когато не успеем да преработим стреса или не отстраняваме причините за него навреме – норепинефринът, който дава енергичност и будност в ситуации на мобилизиране, се изчерпва и тогава изпадаме в апатия. Кортизолът намалява продукцията на допамин, който играе важна роля за приятните преживявания и ставаме все по-разсеяни и унили. Серотонинът също започва да намалява поради постоянното преживяване на негативни емоции, което води до негативно когнитивно възприемане на ситуациите, което ни държи в омагьосания кръг на стреса. При ниски нива на серотонин човек се чувства нещастен и имунната система също отслабва. Когато песимизмът, безпомощността, безнадеждността, тревогата и депресивните настроения станат преобладаващи човек преживява стрес в абсолютно всички сфери на ежедневието си. Тези настроения изтощават организма и е възможно той да включи на режим психологическо или физическо оцеляване. Други симптоми биха били липса на енергия, като човек често се поддава на скуката; безразличие; трудно взимане на решения; психосоматични болести и натрапливи мисли; усещане, че всичко е безсмислено и безполезно.
Когато осъзнаят взаимовръзката между своите телесни и психологически симптоми и преоткрият себе си по един холистичен и взаимосвързан начин, те се учат:
Как да реагираме на стресови ситуации в синхрон с нашите потребности
Емоциите съдържат заряд, сила, които ни помагат да подредим вътрешния си свят. Те ни насочват към дейности, свързани с постижения, активиращи способностите ни. Емоциите правят директен контакт със собствените ни потребности. Служат още да се защитим, да отхвърлим или да получим дадено нещо. Целта на емоцията е да ни даде необходимият заряд за действие. В емоционални моменти може да помогнете на волята си да се активира като се опитате да прецените от какво се нуждаете. Може да следвате всяка емоция като помощно средство да се свържете с желанията си. Например: Ако сте изправени срещу заплаха за вашето благополучие – било то физическо или психологическо, ще имате два варианта – да се защитите или да избягате? Вашите инстинкти за самосъхранение са активни. Можете да изберете дали да бъдете асертивни и да включите целия си ресурс да се защитите или да се оттеглите – всичко зависи от вашите потребности, които ако добре познавате ще ви помогнат да реагирате по най-правилния начин за вас. Друг пример: получавате нещо любимо, активира се емоция на радост. Дайте си шанс да останете в тази енергия, това ще ви помогне да вземете онова, от което имате нужда, да го усвоите и да извлечете най-доброто за себе си, да го разгърнете, а позитивната емоция на радост ще захрани чувството на удовлетворение.
Действието предизвикано от положителна емоция винаги има за цел да ви осигури по-голям комфорт в живота. Негативните емоции ви срещат със собствените ви вътрешни конфликти, вашите граници, поуката от предишния ви опит. Често се изкушаваме да се предадем на тези неприятни за нас чувства и преживявания, като изпаднем в апатия и чувство за безпомощност. В състояние на външен стрес и вътрешно напрежение те се задълбочават и намалят ресурсите и възможностите ни за справяне. Ако разберем значимостта на тъгата и апатията си, тяхното послание и влиянието им върху генералното ни настроение и преживяване на реалността – ще успеем да регулираме успешно поведението си, ще бъдем по-честни и открити в комуникацията със себе си, както и по-осъзнати за истинските ни нужди, желания, граници.
Общуването с другите може да даде смисъл, идеи, чувство на приемане, обич и разбиране. Ние хората сме единствените социални животни, за които социумът е жизнено необходим за физическото и психическото ни оцеляване. Общуването също е превенция на депресивните състояния, тъй като може да срещнете подкрепа, когато споделите тревогите си. В контакта си с психолог/психотерапевт ще успеете да изкажете в защитена среда своите мисли и емоции, като така ще направите първата си крачка към по-пълноценен живот, свободен от клопката на депресивното настроение.
Освен в индивидуална психотерапия, мога да ви помогна да преодолеете депресивните състояния в групи за себепознание или в курсът по „Емоционална интелигентност“, който от 2013 година насам помага на хората да познаят себе си и емоционалния си свят, да открият кое тяхно действие е деструктивно, кое градивно и да преодолеят трудностите и стреса чрез личния си опит.
Не чакайте състоянието ви да се задълбочи! Направете посещението при психолог част от превенцията си срещу депресивните настроения.
Ако чувствате, че състоянието ви се е задълбочило и не можете да се справите сами, можете да се свържете с мен на тел: 0896 612854
С уважение: Виктория Богданова – психолог и психотерапевт
