Кой е най-важният човек в семейството?

 в Детска и юношеска психология, Психология на личността

Беше динамичен и слънчев ден, а този мъж изглеждаше смъртно уморен от живота. Не се усмихна, когато го поздравиха за добро утро, поръча си кафе и се подпря отегчено на масата. Компанията му също усети буреносния облак, надвиснал над господина и побърза да го подпита какво се е случило.

– Знаете ли, че вие сте първите от една седмица, които ме питат как съм. – подсмихна

се той.

– Е стига де, толкова ли е зле положението? – обади се негов приятел.

– Брат, не съществувам – вярваш ли ми! Хубаво, че имаме огледала вкъщи, за да ми напомнят, че не съм просто ходещо портомоне…

– Еми в началото е така – загрижено заговори жената на масата – няма по-важно от детето, всички сме го минали, питай Жоро да ти каже.

– Ама и аз си го обичам! И аз искам той да е добре, да има всичко, и затова се трепя по цял ден от бачкане. Обаче как мислите? Прибирам се и се започва със заръките „Направи това, купи това, смени онова” и докато се обърна тя е заспала и ПАК не сме си говорили цял ден!

– Оххх, не ти е леко, човече. Ама така е като искаш да имаш семейство.

– Какво семейство, брат, това си е жива мъка… – поклати разочаровано глава мъжа.

 

Тази химера стои там в съзнанието ни, за да можем да я извикаме винаги, когато се запитаме въпроса „Какъв е смисълът на живота”, когато си лежим и си мечтаем или когато в спора с партньора искаме да прибегнем до тайния коз „Нали семейство искаше!”.

Супер, но реалността често е това, от което бягаме най-много. Отговорностите, финансовите задължения и ограничената свобода на действие ни затрупват до главата и аха-аха да се покажем на повърхността – на ти първи клас, на ти първи пъпки, на ти „Ти коя си да ми казваш!”, на ти „Мисля, че имаме нужда от малко почивка един от друг”.

На всекиму си стои дължимото, както се казва – трудностите са многообразни, многофакторни и в различна степен засягат семействата. Едни се сплотяват по-силно от всякога и създават онова, което обществото нарича „семейство = най-важната институция”, други се затрупват под останките от счупената илюзия за перфектен живот.

За да разберем обаче, що е то семейство и кой е най-важният човек в него, нека използваме чудото на метафората и се потопим в семантиката на „1+1=3” и дълбоката истина, която се крие в нея.

Ако татко е „1”, мама е „1” и дечко следва да е „1” – семейството е крайният резултат „3” – нищо сложно, нищо трудно. От уравнението обаче разбираме, че детето е скрито в отговора – то няма обособено място, нито е изписано със специален символ ( иначе щеше да изглежда „1+1=1+2”, което е крайно неугледно и разваля цялата магия). Ето точно тук, ще заключим, че причината „3” да е „3” и си струва да е „3” е само и единствено заради фактора, който помага на 1+1 да прескочи законите на математиката – а именно детето! Това малко чудо на природата! Този скрит хикс в красивата метафора на любовта! Тези невинни малки крачета и пръстлета… За тях си струва всичко!

Но чакайте малко…
Защо тогава онзи мъж беше толкова нещастен? Неговото бебе не е ли тъй сладичко и миличко като останалите? Не се ли окрилява само при мисълта за прекрасното „3”, което са си създали? Какво пък иска толкова? Но нека се върнем на метафората.

„1” и „1”. Началото. Нека не поставяме веднага знак плюс и изчакаме горките единици да се почувстват готови. Те са две равнопоставени фигури, еднакво важни и еднакво нужни един за друг. С времето усещат, че между тях би се получило нещо невероятно. Че биха създали нещо изключително. Че самите те са специални. Те са нашите мама и татко, които са партньори в една важна за тях връзка.

И тук идва време за вълшебството. Всеки дава по една малка чертичка от себе си и така две равни чертички създават магичния знак + . Той осъществява връзката между двете равни единици. Символизира комбинация, съюз и сдвояване на двете енергии на „1” и „1” (мъжа и жената). Това можем да приемем, че е желанието и намерението да се създаде семейство.

Е равно на три. Нали така? ПОДЧЕРТАВАМ – по равно. Отново две равни чертички, перпендикулярни една на друга. Те символизират осъществяването на замисъла, който стои зад първоначалната идея на единиците да се съединят. Мама и тате са желали семейство. То може да се създаде и пребъде само и единствено от тяхното сдвояване и добро намерение.

Тройката – този математически „невъзможен” и толкова мечтан резултат. Съдържа в себе си мама, тате и бебе, без които тази стабилна структура „3” не може да съществува. За това мечтаха единиците, за това се съединиха, помните ли?

Понякога се случва се обаче нещо неочаквано. Единиците забравят, че са единици. Обезличават се в сянката на тройката и започват да вярват, че са това, което са само защото има едно специално нещо, което ги прави „3”. Често родителите бъркат децата за най-важната съставка в уравнението, която ги прави такива каквито са. Ако не са родители, преживяват ужас, тотално объркване и крах на това, което са съградили. Виждаме го при хора, които губят децата си по една или друга причина. Те просто не знаят кои са без децата си. Забравят един много важен факт!

Семейството.Е.Това.Което.Е.Заради.Вас.

Магията свършва, когато някоя от двете единици оттегли равната чертичка, която допринася за знака +. Досещате се в какво се превръща нашето уравнение, нали?
„1 – 1 = 0”

Мхм. Минус едно щастливо семейство.

Тогава в знака за равенство стои човекът, отговорен за това. Той е на фокус и хората обичат да му го натякват.

„Такъв безотговорен баща, че и пияница – как да задържи такова момиче!”
„Уж добра съпруга, а ходеше с всеки, който срещне, като го нямаше Иван наблизо!”
„Петрови ли? Ооо, мъжът им ги изостави, а бяха толкова хубава двойка и бебче си родиха!”

Детето никога не е причината за раздялата. То има важно място, но със сигурност не и най-важното място в семейството. Няма и да го има. Зависи от всеки един от родителите да поддържа своята „чертичка”. Желанието да общуваш с партньора си. Да обменяте идеи, мисли, емоции, любов. Да сте свързани един с друг.

Защото най-важния човек в семейството, всъщност не е човек. То е идеал.

Идеалът, който двама влюбени съмишленици поддържат жив и който им помага да зареждат отново и отново с любов и страст всичко, което символизира тяхното семейство.

Мъжът, за когото споделих в началото дава своята „чертичка”. Но не получава обратното. Неговата партньорка е вглъбена в резултата „3” и забравя защо той е такъв. Не поддържа структурата. Забравя, че е нужно да отдава енергия и любов към своя партньор, а с това да захранва идеала, който символизира семейството. Мъжът беше тъжен с много основателна причина.

Децата растат като гъбки в присъствието на двама силни, отдадени един на друг, любящи родители.
Защото това е правилното уравнение.
Защото така се прави магия.

Автор: Ангелина Меранзова, психолог на деца и тийнейджъри

Препоръчани статии
детски-психолог-бургас-ангелина-меранзова-велянова