Най-често изричаната лъжа между хората

 в Личностно развитие, Психотерапия

„Нека ви попитам, приятели, колко от вас са израснали в добри семейства? В семейства, където ни учеха да бъдем полезни и да помагаме на другите, така както нашите родители бяха научени да бъдат полезни и винаги да помагат на другите? Моето семейство беше точно такова. Ние доброволно помагахме в църквата, на близки и приятели, а когато бяхме у дома, нямаше такова нещо, като да си стоиш мирен – винаги имаше някой, на когото да трябва да съдействаш.

Да, наистина мога да заявя смело, че обичам да се чувствам полезен, обичам да помагам на околните да решават проблемите си, чувствам се добре, че ценя тази добродетел толкова много и толкова близко в сърцето си. Светът има огромна нужда от точно тази добродетел.

Сега искам да попитам моите винаги полезни за другите приятели – колко трудно, не, колко невъзможно е за нас да кажем „Не“, когато някой ни помоли за услуга, защото се страхуваме, че ако откажем, човекът ще страда или ще спре да ни цени, харесва, обича? Способността, която потискат хората възпитавани да бъдат винаги полезни, е способността да поставят граници и да отказват на хората, дори и да нямат никакво време или ресурс, за да свършат услугата. Дори когато е в ущърб на самите нас, ние пак се страхуваме да кажем „Не“, „Не мога“, „Съжалявам, но това не е за мен“.

„О, добре съм“ – най-често изричаната лъжа между хората

Нека ви попитам още един въпрос – на колко от нас ни е трудно да помолим самите ние за помощ? Или сме уплашени? Уплашени, че ще бъдем в тежест на другите, че ще отнемем от така ценното им време или ресурси? Дори когато са отчаяни и в безизходица, хората, които са възпитавани да помагат на другите, усещат истински страх от това да кажат „Имам нужда от помощ!“. Защото потискат и тази способност в своята сенчеста страна (неосъзнатата част на нашето Аз). Социално рисково нещо е да израснеш в семейство, в което се цени този, който „скача да помогне“, и да казваш „Не“, „Не мога точно сега“, „Помогни ми“.

Ще пробвам с още една добродетел – „учтивост“, която се римува с доброжелателност, уважение и т.н. Това е нещо, което искаме да възпитаме във всички наши деца, това е толкова нужна за света добродетел! Учтивостта е начин да обичаш всички, като се държиш добре и мило с тях и някои от нас са възпитавани в много учтиви семейства. В семейства, където любезността, тактът и уважението бяха закон, където на масата за вечеря, ако дядо ни разказваше някаква налудничава история, а ние кимахме в одобрение, защото бе недопустимо да му противоречим – щеше да бъде неучтиво и невъзпитано.

Да изречеш своята истина

Е, на колко от нас учтивите и възпитани хора ни е трудно да кажем на някого нещо, което знаем, че ще му е трудно да приеме? Когато си възпитаван в учтивост, да изречеш своята истина, да споделиш своите истински чувства и своите мисли става изключително трудоемко. Ако израснем като любезни и винаги учтиви към околните, ние потискаме способността да изричаме своята истина пред света.

Това потискане на наши страни, способности, емоции в сянката ни е механизъм, който се активизира в детството. Това е механизъм, който ни предпазва от срама, който потиска всички социално рискови поведения или части на Аза дълбоко в несъзнаваното ни, защото е имало вероятност да бъдем отблъснати от семейството и обществото. И така растем „преструвайки се“, че не притежаваме тези ужасни за другите черти.

Но очевадно да бъдеш зрял човек означава да бъдеш искрен и да бъдеш учтив, да даваш помощ и да можеш да поискаш такава, да можеш да поставяш здравословни граници, да можеш да казваш „Не“ и особено е полезно да знаеш кога е време да позволиш на другите да поемат контрол. И това е истинско предизвикателство за много от нас.“

д-р Стив Мортенсън

Полезни връзки:

Посещение при психотерапевт в Бургас: какво да очаквате?

Процес и очаквани резултати при работата с добър психотерапевт в Бургас

Препоръчани статии
Comments
  • Калин
    Отговор

    Страхотна и полезна информация!

Напишете коментар

психолог-бургас