Невестулка и котка

Котката много тъгувала, че няма деца. Един ден тя отишла да сподели мъката си със своята приятелка – Невестулката.

-Защо не дойдеш да живееш при мен – предложила й Невестулката.

-Аз имам много деца – ще ми помагаш да ги отгледам. Заедно ще делим и радости, и тревоги.

Котката веднага се съгласила и отишла да живее при своята приятелка. Тя се заела с къщната работа, а Невестулката ходела на лов. И понеже и двете много обичали да ядат мишки и плъхове, въпросът с храненето бил разрешен.

Една сутрин преди да тръгне, Невестулката помолила приятелката си най-много да се грижи за последната й рожба.

-Малката ме тревожи – казала й тя. – Намирам, че е много по-слабичка от другите, а пък е по-самостоятелна от тях. Трябва особено да бдиш над нея.

Котката успокоила приятелката си и й обещала грижливо да пази малкото. Но едва излязла Невестулката и Котката, страшно завистлива по душа, се заела да изпълни своя отдавна скроен план. Тя изпратила по-големите деца на училище, хванала със зъби най-малкото и го понесла.

Как само се изплашила Невестулката и как се разтревожила, като не намерила малкото си и разбрала, че Котката също изчезнала. Търсила ги, търсила ги, па започнала да разпитва съдовете в кухнята. Тeнджерите й казали, че нищо не знаят, калабасите отговорили, че нищо не били видели, а чукалото за ориз се оправдало, че нищо не било забелязало.

 

Котката ги била заплашила и те нищо не смеели да кажат. Но като видяла мъката на Невестулката, иглата решила да говори.

-Всичко е съвсем просто – рекла й тя. – Твоята скъпа приятелка – Котката, отнесе детето ти. Видях я, че тръгва, но не знам къде е отишла.

Ти си толкова глупава, че не забеляза колко много ти завиждаше тя. Все някой ден трябваше да се случи.

Невестулката веднага отишла в дома на Котката, но я нямало там. Питала, разпитвала и най-после научила, че била отишла да търси закрила от Дебелия Сака, царя на котките. Тя не се подвоумила и отишла направо в двореца. Там, под тамаринда, където царят обикновено приемал, имало голямо празненство. Всички котки пляскали с лапи и пеели, Невестулката не видяла сред тях своята бивша приятелка и много се изненадала, защото знаела, че обожава танците.

Невестулката имала хубав глас и запяла една чудесна мелодия. Котката се криела наблизо. Тя не могла да устои на изкушението, понесла се с най-сложни стъпки във вихъра на танца, забравила за всичко.

Невестулката я оставила да потанцува, след туй изведнъж се спуснала към нея и й залепила яростна плесница. Засрамена Котката избягала и се скрила у дома си, защото главата й се сплескала като плесницата. Казват, че оттогава главата на котките е сплескана между ушите и се котките и невестулките вече не си ходят на гости.

Африканска народна приказка

Въпроси за размисъл:

• Кога решавам на кого да се доверя? Защо?
• Как ще реагирам, ако някой предаде моето доверие?
• Случвало ли ми се е да завиждам на някого за успехите му и от това да зависи моето отношение към него?<l/i>
• Как бих постъпил, ако ме хванат в крачка? Ще се засрамя? Ще вдигна високо глава? Ще отричам? Защо?