Самопомощ за родители: „Какво да направя, ако детето ми има тревожно-амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързване?“

 в Детска и юношеска психология

Нека започна с малко въведение към това как се формира стилът на привързване у децата (като основните стилове са три – сигурна привързаност, тревожно-амбивалентна, тревожно-избягваща).

За да развие едно дете сигурна привързаност и доверие към родителя си и света, някъде по време или към края на първата годинка, то трябва да изгради основно усещане за доверие:

✅Доверие, че светът е безопасен

✅Доверие, че нуждите ми ще бъдат удовлетворени

✅Доверие, че мога ефективно да повлияя на света

✅Доверие, че родителят ми е надежден и добър

✅Доверие, че аз съм добър

В много от случаите обаче, поради едни или други обстоятелства – детето придобива опит, който го убеждава точно в обратното:

⚠️че светът е опасно място

⚠️че нуждите ми се удовлетворяват, НО много неконсистентно и непредвидено

⚠️че каквото и да направя, колкото и да плача и да се тръшкам – мама я няма/не отговаря на моите викове

⚠️че мама се грижи за мен и ме храни, но когато го прави – тя е окупирана с други неща и сякаш ме гледа, но не ме вижда.

Този опит е реален за много от нас, като в повечето случаи нашите родители са правили най-доброто, на което са били способни. Тоест няма нужда да си представяме майка, която съзнателно неглижира детето си (въпреки, че и това е реалност за много хора), а:

– майка, която излиза от майчинство на шестия месец от раждането, за да работи и да издържа семейството си;

– майка, която се опитва да удовлетвори нуждите и на бебе, и на по-големи братя и сестри;

– майка, която живее с по-възрастни родители/роднини, които изземват нейната функция като по-старши/опитни в гледането на деца и т.н. и т.н.

Прочети повече тук: Тревожно-амбивалентен стил на привързаност; защо детето се вкопчва в родителя си?

Прочети повече тук: Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата

Да си представим, че вече имаме дете, което е развило тревожно-амбивалентен стил на привързаност или тревожно-избягващ такъв. Формирал се е и се чудим може ли да се поправи счупеното?

Скъпи родители, нищо не е загубено завинаги!

Имате страхотният шанс да преоткриете връзката с детето си! Да я погледнете и разберете такава, каквато е сега, да я приемете и да я излекувате! Не случайно Доналд Уиникът създава терминът „достатъчно добрата майка“, а не „перфектната майка“. 😉

Нека да видим как изглежда това на теория:

Родителите, които могат да разберат вътрешните преживявания на детето им, помагат да се създаде връзка, в рамките на която детето ще може да се лекува. Това разбиране може да се опише като емоционално преживяване в, което двама души са в емоционален синхрон, общувайки вербално и невербално, по отзивчив и емоционално чувствителен начин. Най-добрият пример за такъв модел на здравословно емоционална връзка е връзката между отзивчивата и чувствителна майка и нейното бебе.

Не разбирайте това като омаловажаване на другите връзки със значими възрастни, които има детето. Просто във привързаността има йерархия, като ролята на майката е най-важната. Именно тя създава и регулира средата така, че детето да изпитва безопасност и сигурност. От тази сигурна база детето може да изследва света, да учи и да развива нови връзки, да трупа опит и преживявания.

Главната задача на родителя, който желае да подхрани връзката с детето си, развило несигурна привързаност (тревожно-избягваща/тревожно-амбивалентна), е да създаде достатъчно сигурна среда и основа, в която то да може да си позволи да преживее смущаващите, срамни и тревожни емоции с родителя. Ние осигуряваме безопасните условия, в които може да настъпи изцеление.

Правим това, като приемаме спокойно и с разбиране емоциите и представите, които си е изградило детето във времето. Само след приемането на неговия емоционален свят и възглед можем да започнем да контрираме/предизвикваме/променяме погрешните възприятия и недоразумения.

Всички сме се опитвали да утешаваме човек, който плаче, бързайки, сякаш сълзите ще разтопят лицето му, ако продължат да се стичат. Но във времето сме разбрали (я на свой, я на чужд гръб), че чак когато човек се наплаче и усети разбирането и търпеливото мълчание на отсрещния – може да се открие, да поговори, да премисли и да се успокои. Ето това трябва да се случи и с детето.

Натиснете тук, за да научите 18 практически съвета за дейности, чрез които да подхраните връзката с детето си! И бъдете готови за още! Следете блога!

Успех, скъпи родители!

Не забравяйте да се свържете с наш психолог, ако имате нужда от подкрепа!

Препоръчани статии

Напишете коментар

детски-психолог-бургасдетски-психолог-бургас