Самопомощ за родители: „Когато децата не слушат“

 в Детска психология, Статии

Самопомощ за родители: „Когато децата не слушат“

Когато децата имат неприемливо поведение – посрещнете го с игра!

Случва се нещо много интересно, когато сами приканим поведението, което не понасяме – това придава на ситуацията игрив привкус! Това обикновено помага на възрастния да разсъди по добре как да се справи със ситуацията, а децата хваща неподготвени:
„Вместо да изхвърлите боклука, какво ще кажете да се разплуем на дивана за няколко часа?“
или
„Днес съм в чудесно настроение за една голяма караница относно часа за лягане! Искам вие да не отстъпвате, а аз накрая даже ще ударя по масата, за да е по-драматично! Какво ще кажете?“

От една страна тази покана е начин да последваме децата, тъй като е отклик на обичайното им поведение; от друга е начин да ги поведем, тъй като преобръщаме с главата надолу цялата обичайна семейна динамика. Когато ги подканим да се държат ужасно, ние просто правим още една крачка към изграждане връзката родител-дете, като сами си даваме шанс спокойно, с усмивка и с игра да отработим тяхното поведение, което може би иска превантивно регулиране.

Когато децата започнат да се държат лошо и да се боричкат грубо например, преди да сте ги разтървали, можете да играете по следния начин:

„Хей, момчета, виждам, че се биете! Може ли да погледам? Много е интересно как по-големите братя смятат, че могат да командват, а по-малките искат все да се измъкват.“

Може да си осигурите коментар „в ефир“ на всяко тяхно действие:

„Леле! Госпожи и господа, видяхте ли това? Той лежи на дивана; там е от три часа; не се движи! Това може да е нов световен рекорд! А, не, току-що мигна с очи – може би се приготвя да се раздвижи! Каква драма, дами и господа!“

Подобен коментар може да ни помогне да изразим какво чувстваме и мислим по игрив начин. Прекалено често или потискаме всичко, или избухваме изведнъж. Подобно поведение не върши никаква работа, а и накрая се чувстваме ужасно виновни. Опитайте се вместо това да се изразите по игрив начин:

Вие, говорейки с тънък гласец от името на неприбраното пране: „Хеееей, забравихте ни! Омръзна ни да висим проснати на тела!“

Пак вие, влизайки в ролята си на родител: „Ооо, колко неприятно! От четири часа се опитвам да накарам детето да ви прибере, но то просто отказва! Какво ли ще правим сега!“

Неприбраното пране: „О, ужас! Май ще си висим така! А така ни се иска да си стоим удобничко в гардероба!“

Вие: „И аз така се ядосвам! Но задачата не е моя, аз просто не мога да ви помогна! Какво ли ще правим?“

Тези техники често предизвикват смях. Когато сам подканиш поведението, което не можеш да понасяш, то се изменя направо чудотворно. Естествено, това не става всеки път. Понякога въздействието не е така явно; променя се собственото ни виждане за това поведение и способността ни да се справяме с него в бъдеще. С други думи този подход понякога въздейства върху играта и поведението на децата, а друг път – върху собственото ни отношение към тях. И двете неща са добре – важното е да престанем да мразим това, което правят. В края на краищата когато мразим любимата им игра (дори тя да е рисково боричкане), ние се чувстваме зле, а те – омаловажени.

Успех, скъпи родители!

Автор: Ангелина Меранзова-Велянова, детски психолог

Препоръчани статии

Напишете коментар