Телевизорът – бавачка или възпитател?

 в Детска и юношеска психология

Рубрика на Психологичен център „Инсайт“ – „Имате въпрос, ние ще ви отговорим“

 

Телевизорът – бавачка или възпитател – това е темата на седмичния ни разговор. Какво всъщност е въздействието на телевизията върху децата? Как помага или пречи на родителите им? Може ли това забавление да се лимитира, без да ограничава? На тези въпроси и много други отговарят Ангелина Меранзова и Дияна Комнева , психолози на деца и юноши в „Инсайт“.

„Че какво й е на телевизията? Да не забравяме, че медиите са четвъртата власт. Ако не сме осведомени за това какво се случва около нас – как бихме очаквали да сме адекватни в разговорите си, в решенията си, в бъдещите си планове?“

О, да. Прави сте – телевизията обхвана ежедневието ни скорострелно и лесно стана част от пристрастяемата човешка природа. Такива сме си и не можем да се изменим. За разлика от другите представители на животинския свят обаче, ние хората сме съзнателни същества. Придаваме значения на предметите около нас по един неповторим начин. Чрез тях ние опознаваме себе си. Това е парадоксално и е в основата на чара на хомо сапиенс – използвайки и променяйки външната среда, той открива нови и нови неща за своята същност и възможности.

„И какво от това“ – ще кажете. „Това го знаем. Кажи ни за телевизора. Да не би да има нещо, което още не знаем? По цял ден ни пълнят главата, че да гледаш телевизия е вредно ( и то по телевизията, ха-ха) – вижте американците. Тях ги наричат „couch potatos”. Знаем го, знаем го.“

И тук сте прави. Знаем всичко. И въпреки това – какво правим по цял ден?

„Е, може ли пък да не гледам новините? Детето може ли да стои с кърпа на очите и да не знае откъде се пуска телевизора? Това е срамно и драстично! Ние като малки също гледахме телевизия и не са ни изпържени мозъците! Дават много хубави предавания, не е само чалга и Биг Брадър! А човек, ако има глава на раменете ще отсява качеството от плявата! Все пак трябва да има контрол, а и много добре знаем какво искат да ни агитират тези от телевизията. Да не сме глупави, я! Ама нали ставаше въпрос за децата? “

 

Да, и тук сте прави. Ако нещо ни е било предоставено като сме били деца и ни е доставяло удоволствие (в нашия случай – огромно, все пак си беше нещо революционно), много вероятно е да го задържим в живота си дълги години. Трудно е да пречупим навика, но още по-трудно е да изтрием спомените. Какво се случва днес, когато телевизията е предшественик на нашите деца и те растат с него като с даденост? Като с част от ежедневието? Казвате, ако човек има глава на раменете – ще може да контролира влиянието на телевизията върху него, така ли?

Случвало ли ви се е да стоите в стая и да усещате как нещо липсва? Сякаш няма уют, няма топлина? Ами ако си представим същата тази стая, само че с включен телевизор? Дори на „без звук“? Как ви се струва тогава?

Случвало ли ви се е да се приберете уморени от работа и главата ви да жужи от мисли и напрежение? Да имате нужда да разсеете мислите си? Да не мислите? Едва ли с такова напрежение ще можете да заспите веднага, все пак мозъкът е превъзбуден и ще ви трябват поне 20 30 минути, докато се настрои в режим сън. Но все пак решавате да полегнете на дивана. Тялото е уморено. Случвало ли ви се е в такъв момент автоматично да пуснете телевизора и да потърсите предаване, което е леко и неангажиращо? Сякаш да ви разсее?

Случвало ли ви се е да се радвате толкова на развой на събитията в сериал или риалити шоу или мач, че да усетите импулса да подскочите и да викате от „кеф“? Да разберете, че сте били прави и че интуицията ви работи? Че съдбата е благосклонна към вас и че днес просто заслужавахте такова хубаво събитие?

Случвало ли ви се е да сте тъжни поради такъв развой? Да ви се провали целият ден? Да се разплачете на нещо по телевизията и да разкажете на всички за ужасното нещо, което сте видели?

Случвало ли ви се е да сте ядосани на новините? Да ви повлияят на убежденията и да ви разочароват? Да станете от масата и да изпушите една цигара, заради „простотията българска“?

Случвало ли ви се е да сте уплашени от новините или от някоя рубрика в сутрешен блок? Или от някой късен филм? Да си кажете „никога повече“ или да не можете да заспите? Да сънувате кошмар?

Случвало ли ви се е да си вземете поука от някое предаване? Да си кажете „Ето – знаех си. Никога не трябва да се прави така.“ или „Ще знам, че хората са такива и такива. Ще внимавам.“?

Случвало ли ви се е да се влюбите в някой герой? Да гледате порно и да ви хареса? Да усещате приятните топли усещания вътре във вас и да знаете какво да търсите занапред?

Е, случвало ли ви се е? Естествено, че ви се е случвало. На кой не е. Можете ли сега обаче със сигурност да кажете, че телевизията не може да ви повлияе без вие да поискате? Даваме ви коз – опитайте се да се разплачете вмомента. Ама истински. Със големи сълзи. Пробвайте.

Успяхте ли? Ама естествено ли се получи или трябваше да си припомните някоя случка или спомен? Или не успяхте, защото на кой му трябва да плаче без причина.

„Че какво общо има това с телевизията? Какво общо има с децата? Няма да плачем по команда и да – случвало ни се е да плачем на телевизора. И какво от това – това е нормално!“

Да не би телевизията да е повлияла на емоционалния ви свят? Дали ще можете да се разплачете сега, без причина, без сами да си повлияете с някаква мисъл? Казвате, че ви се е случвало. Да сте ядосани, да сте уплашени, да сте радостни, да сте тревожни, да се успокоявате и да се презастраховате с телевизията? Да променяте убежденията си, да си взимате поука, да си правите планове за бъдещето? Ами да. Човек с глава на раменете би отсял качеството от плявата, но и той като всички е бил повлияван емоционално от телевизията.

Какво се случва с децата питате? Темата е дали телевизорът е бавачка или възпитател. Не просто предмет. Установихме, че телевизорът не е просто предмет за нас. Той е нещо „живо“, което е станало част от ума ни. Запознавайки детето ни с телевизора трябва да знаем тези няколко неща, които превръщат телевизора във „възпитател“:

  • Детето ще опознае своите и чуждите емоции през телевизията. Ще вижда защо плачат любимите му герои и защо когато са ядосани го удрят с пръчка по главата. Ще разбира, че не е само в тези си непознати все още усещания. Ще си взима поука. Защото го е виждало някога по телевизора.
  • Детето ще научи много думи и фрази, които ще използва понякога в подходящ, понякога в неподходящ момент. Философски фрази, които приличат повече на възрастен. То ще ги повтаря, дори без да знае какво означават. Но ще знае в какви ситуации може да ги пусне. Защото го е виждало някога по телевизора.
  • Детският мозък ще бъде изложен на бърза смяна на кадри, много цветове и изненадващи ефекти. Това ще го превъзбужда ежедневно и ще го привикне към реалност, в която всичко се движи бързо. Може да има проблеми със съня и често да му става скучно при четене и монотонни действия. Може да има проблеми с търпението. Детето ще знае, че всичко трябва да е на бързи обороти, развоя на събитията след 20 минути и трябва да е ефектно. Защото го е виждало някога по телевизора.
  • Детето ще се успокоява с телевизора. Фактът, че ако направи нещо нередно – наказанието е „без телевизор“, доказва, че да гледаш телевизия, значи не си направил нищо лошо. Напротив – може би си поощрен. След време ще поиска да заспива на телевизор, защото има кошмари. Ще си пуска телевизия, когато е имало тежък ден в училище. Защото някога телевизорът му е бил „награда“.
  • Детето ще се сблъска с изключително страшни неща за него. По принцип това са непознати още за него неща, които предизвикват емоцията страх на секундата. Чудовища, катастрофи, земетресения, духове, смърт. Все неща, които уж ги няма наистина, а по телевизора ги вижда постоянно. Къде е истината за него? Познайте. В телевизора.
  • Детето ще опознае света през телевизора. Ще се запознае с чужди култури, с най-разнообразни езици, както и с особеностите на различните държави, на структурата на управление, на живот, религия и мироглед. Ще си състави мнение и светоусещане спрямо нещата, които му се предоставят. Най-вероятно дори ще възприеме позицията на любимия си герой, без никакво критично мислене. На езика на възрастните това се нарича предразсъдък. То ще знае, че е така, защото го е виждало някога по телевизора.
  • Детето ще гледа вас. Ще ви следи изкъсо и ще ви копира, защото това е неговата задача в процеса на развитие. Ще следи кога пускате телевизора, какво гледате, как реагирате, колко внимавате. Детето ще знае, че вие също гледате телевизия, била тя и за възрастни, които отсяват качеството от плявата. Защото го вижда ежедневно. По най-простия закон в природата – то ще прави всичко, което правите и вие. Тоест вие сте неизменен и важен фактор в триадата дете-телевизор-родител.

Понякога сме уморени и не ни е до „Монополи“. Искаме да си гледаме „Мастършеф“ и толкова. А децата тепърва започват да изразходват енергията от десерта. Затова имаме два телевизора. Единият в неговата стая, другият в нашата. Мир да има. Така телевизорът се превръща в „бавачка“. Моментите, в които ние работим, а то е вкъщи само. Моментите, в които ние домакинстваме, а то не трябва да пречи. Моментите, в които на нас ни е „писнало“, а то кипи от енергия. Може да възприемем телевизията като един безотказен биберон.

Несъмнено телевизорът изземва функциите на родителите и става добрата детегледачка. Но дали в действително е така ? Дали детегледачката си върши работа ? Как я върши?

Да, телевизорът би бил „добрата“ помощница дори за някои родители „добрият учител“. Но на какви уроци учи децата ни ?

Всъщност телевизора не може да бъде заместител на родителското внимание към детето. Детето трябва да расте в среда, която да развива неговите способности и умения за съответната възраст. Доста често се сблъскваме с родители, които считат, че благодарение на телевизора, детето им става ,,по-умно‘‘.

Драги читатели интелектуалните умения не зависят от часовете прекарани пред телевизора. Комуникацията, социалните контакти и игрите са най-добрият помощник за детското развитие. Седейки пред телевизора, детето се захласва по бързата промяна на фона, ярките цветове, различните форми и най-вече по рекламите. Но това учи детето на едно стереотипно поведение. Често в практиката си срещаме деца с повторяема реч . Повторяемата реч се състой от определени фрази, останали в паметовия апарат на детето най-вече от „Baby TV“. Самата телевизионна програма е наистина образователна, но прекаленото прибягване до нея, води до обратния ефект.

Телевизията все по-активно участва във възпитателния процес на децата. Той заменя семейното общуване, социалната комуникация, четенето на книги, ограмотяването, творчеството и много други умения, които детето би било усъвършенствало. Пред тази постоянно постъпваща информация най-зависими се оказват именно нашите деца, защото те попиват всичко постъпило в техния зрителен и слухов регистър. Най-малките деца гледат всичко, което се „прожектира“. При тях все още селективното внимание не е добре усвоено и сензорния регистър приема всичко постъпващо. Те попиват и усвояват информацията от телевизора. Поради това, телевизионните канали, трябва да бъдат добре селектирани и избрани. Ако това е налице и часовете пред телевизора бъдат ограничени, но не само ограничени, а и СПОДЕЛЕНИ. Най-добрият вариант би бил този, когато родителите прекарват заедно това време. Воденето на разговори и обясняването на определени ситуации ( сценки) влияе на социалното поведение на децата, което пък от друга страна води до себеизграждане на индивида.

Не трябва да забравяме и другите алтернативи за прекарване на свободно време като рисуване, разходка в парка, игра на детето с неговите връстници, четене на книги, спортуване и много други. Недопустимо е да приемаме, че телевизорът може да възпитава както родителите. Той заменя семейното общуване, вкарвайте детето в една нереалистична среда, среда която може да даде, но да вземе още повече.

Замислете се рискът не е ли твърде голям когато става въпрос за вашите деца?

Въпрос: „Здравейте, опитвам се да намаля телевизията в семейството, но двамата ми сина ме посрещат с бурни протести и дори саботират всеки опит за семейна игра или някаква друга идея. Какво мога да направя, за да ги убедя да прекарват повече време с нас, отколкото пред телевизора? Вече честно казано се отчаях…“

Отговор: Разбираме, че Вие се опитвате, но срещате сериозен отпор. И все пак – не забравяйте, че Вие сте в ролята на родител и думата е Ваша. Полагането на граници е от жизненоважно значение за децата, които е нормално да ги посрещнат с ропот. На никой не му харесва да му забраняват нещо. Затова тук може да се включите Вие и да им покажете различни варианти как може да си изкарате добре заедно. Първият път винаги е провал. Пробвайте разнообразни дейности, нека всеки път бъде нещо ново. Един път – разходка в парка. Друг път – печене на курабийки. Трети път – домашен театър. Четвърти път – пикник. И така нататък. Позволете на въображението Ви да се развихри. Все някога някъде децата Ви ще кажат „Искаме пак! Беше страхотно!“. Успех и не се отказвайте от границите, които се опитвате да наложите, ако вярвате, че това е нужно за Вашето семейство, за да бъде пълноценно и щастливо.

Въпрос: „Детето ми снощи се уплаши доста от едно детско. Моментално му забраних да го гледа. Правилно ли постъпих? Като гледам всички предавания са такива, накрая ще трябва да дръпна щепсела и да забраня всичко!“

Отговор: Да, често се случва децата да се уплашат от нещо стряскащо по телевизора. Това би се случило и в реалния живот – никой никъде не е застрахован от такова събитие. И в двата случая обаче Вашата намеса е решаващата. Страхуваме се от нещата, които не познаваме, от нещата, които ни изглеждат опасни за живота ни. Поговорете с детето. Спокойно го попитайте какво точно го уплаши, какво видя, какво почувства, какво чу. Нека Ви разкаже всичко, не го прекъсвайте. За неговата крехка и млада психика това сигурно е наистина нещо много ужасяващо, дори и на нас да ни е смешно. Ако му покажете, че сте го разбрали и че е нормално да се уплаши от това (на неговата възраст) ще привнесете емпатия и съчувствие във връзката Ви с него. То ще се почувства обичано и подкрепено. Едва след това е време да му покажете фактите и да поговорите за нещото, което го плаши. Обяснете му го, покажете му примери, направете нещо креативно заедно, за да опознае страшното нещо. В полза могат да Ви бъдат полезни и книжките на пазара от рода на „Франклин се страхува от тъмнината“ и др. Това би помогнало винаги, когато детето изпита силна емоционална реакция. Връзката с родителя, успокоението, подкрепата. Вършат чудеса!

Напомняме ви, че всяко дете е различно и е нужен индивидуален подход. Ако изпитвате затруднения или имате нужда от допълнителни насоки, свържете се с нашия екип на телефон 0879 464325.
С уважение,
Ангелина Меранзова и Дияна Комнева

Препоръчани статии
детски-психолог-бургас-ангелина-меранзова-веляновадетски-психолог-бургас-ангелина-меранзова-велянова