Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата

 в Детска и юношеска психология

Kак се отразява той на комуникацията с родителите им?

Като цяло този стил включва избягване на близки отношения, потискане на болезнени негативни спомени, репресия на отрицателни емоции, непризнаване на отрицателни чувства и отричане на основни страхове. Детето може да развие вяра в нуждата от самостоятелност, което да насърчи отказ от собствената уязвимост. Вътрешният свят на детето може да е подреден, но подреден като емоционална пустиня, която е лишена от струпване на чувства, нужди, дистрес и други хора.

Твърди се, че тази стратегия се развива, когато детето има многократни и предсказуеми преживявания, че родителят не е налице или че то е отхвърлено, ако показва близост или се опитва да привлече внимание. Детето може да научи, че то е право, когато надеждно предсказва, че родителят ще бъде неглижиращ или наказващ. В крайна сметка това води до спиране на показването на чувства. 
Детето развива начини за разсейване на себе си от нуждата от привързаност, като например ангажиране в дейности, в които липсва човешки контакт. Избягващ стил на привързаност се наблюдава при бебета, които избягват да гледат родителите си или не реагират при тяхното появяване.

⭕️Комуникацията в предучилищните години на дете с тревожно-избягващ стил на привързаност

За тези деца, които имат избягващ стил на привързаност, основната комуникация е процес на потискане експресията на негативни емоции/афекти. Това може да подтикне детето към измамни методи, например към използването на лъжлива проява на положителна емоция, когато всъщност то се чувства тъжно, ядосано или уплашено.
Детето може да научи от родителите си не само, че не трябва да показва отрицателни емоции (гняв, фрустрация, тъга), защото в противен случай то може да бъде наказано, но също може да научи, че може да бъде възнаградено за проявяване на положителните емоции, които всъщност не изпитва.
Това се нарича „фалшив афект“ и може да се превърне в комуникационен модел, който детето след това осъществява в отношенията си с възрастни. Отчасти детето научава, че е “грубо” да се покаже избягващо поведение (като обръщане на гръб към родителите или пренебрегване на хора), така че то се научава да потиска негативните емоции и че трябва да съобщава за положителни такива, независимо дали са реални или не.

Наблюдават се още два вида комуникация:

❌При сериозно пренебрегване и липса на грижи: пренебрегваните деца могат да се научат да проявяват грижовно поведение.
❌При случаи на насилие и злоупотребате могат да се научат да общуват изключително съобразително и подчиняемо.
Деца, които са силно тревожни, могат от друга страна да използват преувеличена гневна комуникация, включително агресивно и прекалено избягващо поведение. Целта на тази комуникация е да привлече вниманието на родителите към себе си.
От своя страна, ако вниманието, което получат е израз на гняв от родителите, те могат да започнат да прикриват/лъжат, за да разсеят гнева им. Измамните процеси могат допълнително да заразят комуникационния процес, като например родителите могат да използват стратегии като това да примамят детето да се заиграе с нещо, за да могат да се измъкнат незабелязано.
От такива взаимодействия детето може да научи, че то или тя трябва да бъдат постоянно бдителни и да не се доверяват на това, което хората казват. Тези комуникационни модели в семейството са склонни да бъдат безкрайни неразрешими битки, конфликти и цикли на обвинения и обвинения.
Очаквайте продължение на темата, техники и игри, които да Ви бъдат от полза!
Не забравяйте да се свържете с наш психолог, ако имате нужда от подкрепа!
Препоръчани статии

Напишете коментар