Тревожно-амбивалентен стил на привързаност – защо детето се вкопчва в родителя си?

 в Детска и юношеска психология

Тревожно-амбивалентен стил на привързаност

Защо детето се вкопчва в родителя си?

Нека предположим, че тук опитът на детето е, че неговият родител е непоследователен в това да бъде на разположение, когато то изпитва страдание/дистрес/дискомфорт. Следователно детето може да развие стратегия на прекомерни/преувеличени прояви на страдание и емоции.
В допълнение към това, възможно е други характеристики на околната среда да предизвикват ( и да се свържат като източник на) тревожност у детето, особено ако то остава дълго време в състояние на стрес.
Тревожно-амбивалентният стил на привързаност на детето може да го подкани да развие една свръхбдителност, която да увеличи максимално възможността за всякакво внимание и грижи, веднага щом изглежда, че те са налични. В контекста на несигурността, детето ще търси сигнали, за това кога неговите нужди ще могат да бъдат задоволени.
Поради една или друга обстоятелствена причина обаче, това става почти невъзможно да се предскаже – а единственото надеждното предсказване се превръща в тяхното изразяване на силни емоции:
 „Ако плача, недоволствам и се тръшкам гневно, в крайна сметка ще удовлетворя своите нужди“.
Тъй като родителите рядко разчитат тези прекалени изблици като стратегия за удовлетворяване на основни потребности, напълно естествено те реагират гневно и подканват детето да се успокои. За съжаление, това само усилва страданието и гнева на детето.

И така – този стил се свързва с:

⚠️Намалено изследване на света и липса на интерес към играта
⚠️Прекомерен фокус върху и загриженост за родителя (вкопчване)
⚠️Редуващи се прояви на страдание и гняв

Как се развива този стил във времето?


⚠️Увеличава се тенденцията на това детето да е нащрек за опасности
⚠️Увеличава се интензивността на емоционалните реакции от заплашителни събития
⚠️Повишават се вътрешните терзания на детето, свързани с тревожни мисли за съществуващи и несъществуващи опасности
⚠️Съществува самоусилващ се процес, при който детето е хронично заето с всякакви признаци на неодобрение, намаляващ интерес към него или на евентуално изоставяне
⚠️С усъвършенстване на езика, вътрешните диалози са наситени с песимистични възгледи за света, другите и с възможните лоши развои на различни ситуации.
⚠️Възможно е да създаде негативен образ за себе си в представите си, биващ подхранван от гняв, породен от предполагаемо предателство от другите.
В поведението си детето редува противопоставящи се реакции на силна привързаност, силен гняв и пресилена негативна емоция.
Това е само един от стиловете на привързаност на хората. Те се формират основно през първата година от живота на детето, през начините, по които родителят (най-често майката или този, който се грижи основно за детето) реагира при опитите на детето да се свърже с него.
Очаквайте продължение на темата, техники и игри, които да Ви бъдат от полза!
Не забравяйте да се свържете с наш психолог, ако имате нужда от подкрепа!
Препоръчани статии

Напишете коментар