Тревожността- психологическата чума на 21 век

 в Психология на личността

 

“Здравейте! Пиша по повод рубриката: “Въпроси към нашите специалисти”. В последните години живота ми става все по апатичен. Нищо не ме радва. До скоро се притеснявах за всичко и не ме свърташе на едно място, а сега ми е все едно и не ми се прави нищо. Преди няколко години преживях смъртта на майка ми и от тогава по някога се чувствам неадекватен на работното ми място. Дълго търсих добър психолог без дори да знам дали ми е нужен.”

С. 48г

Последните години забелязвам тенденция към нарастване на тревожността и все по често наблюдавам самотни хора, затворени в себе си, в мислите си, преживяващи емоции на неудовлетворение каквото и да правят. Често моите клиенти ме питат “какъв е смисълът”. В практиката си често попадам на проблем като вашия, преживяван от различните хора по подобен начин. От малкото информация, която давате е трудно да се каже дали имате нужда от психолог, но определено от думите ви прозират емоции на тъга, апатия и отчаяние. Казвате: ” До скоро се притеснявах за всичко, а сега ми е все едно”. Това може да означава много неща, само не позволявайте сегашното ви състояние да се превърне в нормално състояние.

За съжаление в днешно време тревожността е състояние, което бавно и постепенно се превръща в норма, а поведението на хората става все по неадекватно без дори да бъде регистрирано от другите.

 

Близките сякаш нямат време да обърнат внимание на човека до себе си и на неговото емоционално състояние. Всеки бърза вглъбен в задълженията си. Ако дълго време човек остане под влияние на тревожността и не може да реши текущите си проблеми, същевременно не знае как да поиска помощ, напълно е възможно уморен от живота да изпита апатия. Ако средата или ситуациите притискат същия този човек той може да потъне в изолация и да се отдръпне от социалните контакти и обществото. Постепенно тревожния човек ще забрави корена на тревожността, ще го изтласка в несъзнаваното поради неспособността си да го преработи и нерешения вътрешен конфликт може да се превърне в психично разстройство или във физически дискомфорт и болест.

Психиката е сложно нещо и избягването на проблема тревожност не води до нищо добро.

Когато човек не го свърта на едно място може да означава много неща. Може да е нетърпелив, може да се тормози за нещо, може да мисли няколко неща наведнъж и да се опитва да вземе най- правилното решение или може просто да е в очакване на нещо да се случи. Каквото и да е човек изпитва емоции отговарящи на неговите личностови особености, начин на мислене, темперамент и навици. Някои хора пренасят емоционалния си свят на вън и са способни да споделят с други своите проблеми и емоционални състояния, други преживяват ситуациите в себе си и разчитат на фантазията си за решение на проблемите си. И двата типа хора могат да бъдат тревожни, ако се изправят пред предизвикателство извън своята зона на комфорт.

Не е лошо човек да се консултира с психолог, ако усети, че му е трудно да се справи в дадена ситуация.

Не винаги сме подготвени за предизвикателствата на живота. Много лесно може човек в подобни случаи да махне с ръка и да си каже: “Няма да го мисля, то ще мине от само-себе си”. Само, че психиката не работи така. Има различни етапи от живота на човек, в които психиката се изгражда и така се формира личността. Човек не винаги преценя способностите си и може да се преживее обикновена житейската криза като психологическа, като си мисли, че може да се справи със ситуацията. С бързите промени в днешно време, по някога на човек му е нужна друга гледна точка или просто има нужда от надграждане. Често се случва до сегашния модел на поведение и отношение вече да не са адекватни на средата, в която личността живее и се развива. Може човек да има нужда да се адаптира в нещо ново, а всяко ново нещо е само по себе си стрес. Може да има нужда да промени нещо старо, което е свързано с комфорта на личността, което също е стрес. По някога човек не вижда нуждата си, но я усеща под формата на емоционален дискомфорт. Тогава може да се обърне към психолог или психотерапевт. Това са част от функциите на професията психолог. Тук не става въпрос за добър психолог, а за готовност на личността за промени и развитие. Вие имате ли такава готовност?

Загубата на близък и значим човек е тежка психологическа травма, колкото и да казват, че времето лекува. Ако усещате, че не може да се справите с емоционалната болка, а времето остава все по дълбоки и мъчителни следи, задължително имате нужда от психолог. Психолога или психотерапевта ще ви насочат към вътрешната стабилност на Аз-а, който ще намери способностите си за справяне с кризата и ще продължи напред.

Какво правят хората с готовност да се справят с житейските кризи:

– Приемат трудностите и са наясно колко могат да понесат.

– Поставят си задачи, колкото могат да изпълнят.

– Споделят с близките си намеренията, мислите и емоциите си, когато имат нужда.

– Довършват започнатите си дела. Не отлагат и познават вътрешния си ресурс.

– Развиват се според задачите на възрастта и в аспектите от живота, които им дават психична енергия и сила. Тази психична енергия я превръщат в желания, цели и действия за движение на личността.

– Не се занимават дълго време с неща, които ги изтощават и изхабяват емоционално и личностно. Връзки, работа, социален статус и др.

– Имат умения за личностно, емоционално и физическо самосъхранение. Това се учи, само биологичните инстинкти за самосъхранение не вършат работа.

– Когато се случи нещо неочаквано в живота им имат способността да се справят със стреса, ако нямат ресурса на този етап, търсят помощ от психолог.

– Мисъл, емоция и действие работят в синхрон.

“Ако не можеш да летиш, бягай! Ако не можеш да бягаш, върви! Ако не можеш да вървиш, пълзи- но никога не спирай да се движиш. Това е естествения ход на живота за развитие на личността!”

Поздрави! Виктория Богданова- психолог и психотерапевт

Препоръчани статии

Напишете коментар