Вина и срам при децата

Рубрика на Психологичен център „Инсайт“ – „Имате въпрос, ние ще ви отговорим“

Вина и срам при децата – това е темата на седмичния ни разговор. Какво значат тези психологически състояния? Какво ги предизвиква? Има ли начин децата да се освободят от тях или са нещо нормално? На тези въпроси и много други отговаря Дияна Комнева , психолог на деца и юноши в „Инсайт“.

От къде идва вината? Всички може да предположим, че появата на вина започва, когато детето се чувства недостойно, когато то се самообвинява и дори ненавижда. Че детето, което изпитва вина, е безрадостно и се стреми да избяга от другите.

Появата на вината всъщност е свързана с формирането на ценностното съзнание, приемането на определени ценности, развитието на чувство за морално задължение и вярност към избраните принципи. Връзка с това има и развитието на самоконтрола върху постъпките при откриването на несъответствията между реалното поведение и приетите ценности, на които детето трябвало да се подчини.

Развитието на съвестта и вината се свързва с развитието на отговорността, която детето изгражда. Вината се появява, когато детето почувства, че е прекрачило границата на своите или чуждите убеждения. Тя може да се появи и когато детето почувства, че не може да изпълни очакванията и изискванията, които другите имат спрямо него.

 

Вината се определя и от осъждането на собствените постъпки, което може да причини разкаяние, себеосъждане и най-вече ниска самооценка. За това е важно да поощряваме и хвалим децата си всеки път при изпълнението на дадена задача ( дори и това да бъде правилно изписано ченгелче).

Насърчавам родителите към този вид поведение, защото това мотивира малчуганите и дава предпоставка за постоянна надпревара към подобряване на резултата. Нека да не забравяме, че за децата няма нищо по важно от играта. Ако представяме всяко задължение под формата на игра, така успехът ще бъде в пъти по-предполагаем, а децата в пъти по-малко фрустрирани .

Появата на вина се свързва с загуба на възможности у детето, разрушаване между връзката дете-родител и несъгласуваността между това какво е детето и какво би искало то да бъде.

Вината може да бъде съзнателно или несъзнателно поддържана и от родителите. Това става, когато гневът към родителите от страна на детето се превърне в самообвинение. Това самообвинение в детето прераства във вина.

Срамът, от своя страна, е несъмнено част от чувството за срамежливост у децата. Срамежливите деца изпитват затруднения в общуването, за това доста често срамежливостта на едно дете се бърка с комуникативно нарушение. Срамът предизвиква страх от среща с другите. В тези ситуации се наблюдава плахост, безинициативност и неувереност в детето. Децата са вглъбени в това, какво другите мислят за тях и какво впечатление са оставили. Срамът се изразява като загуба на самоуважение в даден момент, с усещане за неудовлетвореност от самият себе си .

Срамежливите деца се характеризират като нерешителни в инициативите за разговори и предлагането на нови идеи. Те предпочитат да останат в мълчание и да не прекъсват другите.

Често срамежливостта е придружена с чувство на тревожност, депресия и самота, но понякога тя може и да е положителна черта – като се насочи съзнанието към определени страни на личността и се направят обект на оценка, усъвършенстване и критичност.

Как се развива срамежливостта?

Според психолозите срамежливостта се проявява като се свързва със страха и самосъзнанието. Първият вид срамежливост се открива още през първата година и тя е свързана с присъствието на непознатия и с притесненията, породени от необходимостта да бъдеш с другия. Тази срамежливост се проявява също, когато някой непознат навлезе във вътрешното пространство.

Вторият вид срамежливост е свързана с появата на самосъзнанието и усещането за неповторимост при сравняването с другите. Този тип срамежливост се изразява в стремежа да се избяга от дадената ситуация, с актуализирането на минали страхове по повод на подобни ситуации . Този процес дава инициатива за телесна реакция като изчервяване, изпотяване и др.

Срамежливите деца изграждат по- нестабилни социални отношения с останалите. Но не винаги тази нестабилност се дължи на това. Понякога срамежливостта може да бъде нормална реакция, защото съществува известна връзка между срамежливостта, предпазливостта и свенливостта, която се изразява в едно амбивалентно отношение към непознатия чрез доближаване и отбягване. По този начин детето изгражда своята преценка и придобива контрол над своите действия.

Въпрос: „Добро утро! Имам син на 5 години, който е изключително срамежлив. Когато започна детска градина мина доста време преди да се отпусне пред децата в групата, сега е по същия начин, когато се среща с нови хора. Говорила съм с него, питала съм го дали нещо го притеснява, но той не ми казва нищо, само свива рамене. Иначе е прекрасен, много умно и весело дете, но само пред роднини и много близки приятели на семейството. Има ли начин, по който мога да му помогна и изобщо преодолява ли се срамежливостта с годините? Дали ще го израсте?“

Отговор: Здравейте, от малкото информация, която имам разбирам, че вероятно Вашето дете се вписва във втория тип срамежливост, защото развитието му започва от 4-5 години. Това е съвсем нормално за него и отговаря напълно за психичното му развитие. Хубаво е да се опитвате да инициирате повече социални контакти, предложете например да покани свой близък приятел на гости. Включвайте го в повече дейности, свързани със занимание на нещо интересни за детето, развийте неговите способности като го запишете на курсове по рисуване, спорт, музика. Това развива социалните контакти и ще му помогне да се чувства по-комфортно в среда с други.

Въпрос: „Здравейте. Имам проблем с моята свекърва, която е много строга и когато дъщеря ми е при нея, почти винаги се случва да е наказана, защото е свършила нещо неправилно. В резултат на това детето ми е стресирано и често казва „Извинявай“, дори когато нищо лошо не е направила. Казвам й, че за нищо не е виновна, но мисля, че методите на възпитание на свекърва ми й причиниха това… Как мога да се справя с това, че се чувства постоянно виновна за нещо?“

Отговор: В този случай разговора на първо място трябва да бъде проведен между Вас и свекървата Ви. Обсъдете кое за вас е приемливо и кое не, хубаво е границите да бъдат еднакво поставени. Когато едни неща са позволени, а други не, детето се чувства объркано дори понякога неразбрано, което е причина вината да бъде подсилена и да се изрази дори и в агресия или автоагресия (самонараняване).

Въпрос: „Има ли разлика между срам, заради ниско самочувствие и срам от лоша постъпка?“

Отговор: Нещата сами по себе си са много свързани и взаимодопълващи се. Вината може да се породи от лоша постъпка и следствие на това да се стигне до ниско самочувствие.

Но в така поставения въпрос има разлика, но причината срам може да засяга и двата аспекта както самочувствието така и срама от лоша постъпка, които описвам във статията по-горе.

Напомняме ви, че всяко психологическо състояние е различно и е нужен индивидуален подход. Ако имате нужда да поговорите с психолог, за по-подробна информация или помощ – свържете се с нашия екип на телефон 0879 464325.
С уважение,
Дияна Комнева