Врабчетата и тигъра

 в Приказки и притчи

Някога в ъгъла на къщата висяло закачено старо гърне за готвене, в което живеели врабецът и неговата жена.

Един ден врабецът казал:
– Жено, ядат ми се сладкиши.
– Донеси ми всичко, каквото трябва – рекла жена му, – и ще ти направя.
– А какво ти трябва? – попитал врабецът.
– Брашно, петмез, банани, мляко и дърва за огъня – отговорила тя.
Добре – казал врабецът. – ще имаш всичко.

Той отишъл в гората и започнал да чупи от дърветата тънки сухи клонки.

По това време в гората живеел един огромен тигър, който се държал приятелски с врабеца. Когато чул шума от счупените клони, той се приближил и казал:
– О, приятелю, ти чупиш клони, така ли?
– Да – рекъл врабецът. – Трябват ми.
– А за какво са ти? – заинтересувал се пак тигърът.
– За огън – отговорил врабецът. – Жена ми ще прави сладкиши.
– Никога не съм ял сладкиши – казал тигърът. – Ще ми дадеш ли да опитам?
– Само ако ни донесеш всичко, което трябва – рекъл врабецът.
– А какво ви трябва? – попитал тигърът.

Врабецът отговорил:
– Брашно, петмез, банани, мляко, масло, тенджери и тигани, а също и дърва за огъня.
– Добре – казал тигърът. – Върви си у дома. Аз ще ти донеса всичко.

Врабецът си тръгнал, а тигърът се отправил със скокове към пазара. Когато стигнал само изревал и продавачите от всички сергии се разпищели:
– Помощ, помощ! Тигър! Бягайте, бягайте!

Те лудешки се разбягали, като оставили всичките си стоки по сергиите. Тигърът обиколил пазара и си взел брашно, петмез, банани, мляко, масло, тенджери, тигани и дърва за горене; после занесъл всичко в къщата на врабеца.

Тогава врабката направила превъзходни сладкиши и двамата с мъжа й се наяли до насита. Когато привършили, те оставили върху едно листо няколко сладкиша за тигъра и се настанили удобно в своето готварско гърне.

Тигърът дошъл, видял сладкишите и седнал да яде. Сложил първия в устата си и казал:
– Ммм, страшно вкусно!
Опитал втория и рекъл:
– Не, този не е хубав. В него няма нищо друго освен брашно.
Хапнал третия и възкликнал:
– Пфу, а този е само трици и пепел! Приятелю, какво си ми дал?
А когато лапнал четвъртия сладкиш той се провикнал:
– Ууужас! Каква воня! Сложили са кравешка тор в него. Този врабец е жалък мошеник и негодяй!
А в това време врабецът в готварското гърне смръщил лице и казал:
– Жено, ще кихна!
– Ш-ш-ш-т! – разтревожено подшушнала жена му. – Сега не бива да кихаш, защото ще стане голяма беля.

Врабецът се опитал да пази тишина. Но след малко лицето му се изкривило още повече от непреодолимото желание да кихне. Жена му се опитала със всички сили да го спре, но той просто нямал сили да се въздържи.

В това време тигърът, който глътнал още един сладкиш със същият отвратителен вкус, изревал със страшна сила:
– Ооо, срамота! Този е само от кравешки тор! Значи такива неща ми оставяте, а? Ей, врабец, само ако те пипна ще те сдъвча и ще те глътна!

Когато тигърът сложил в устата си последния сладкиш усетил, че му се повдига и почнал да пъшка. И точно в този момент врабецът кихнал със страшна сила:
– Ааааапчихуууу!

Тигърът, уплашен от шума, подскочил толкова високо, че закачил връвчицата, на което било завързано готварското гърне и врабчетата паднали заедно с него на главата му.

Тигърът не разбрал какво става: дали е ударил гръм, или се е сгромолясало небето. Обзет от ужас, той се втурнал навън с подвита опашка и спрял едва когато стигнал своята бърлога.

Индийска народна приказка

Въпроси за размисъл:

  • Способен ли съм да понасям неща, които не харесвам и които въпреки, че бих могъл да спра да ги правя – търпя?
  • Здравословно ли е търпението, осланящо се на вярването, че лошото все някога ще свърши?
  • Какъв би бил изходът от ситуация, в която очаквам едно, а получавам съвсем различно?
Препоръчани статии